2 февруари - Петльовден

01/02/2023, 23:45

pixabay.com

Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (нов стил ) или на 2 февруари (стар стил).

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.

Самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и околните села), Евтимиювден и подобни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е познат и като Петеларовден; Петлешковден – в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.

В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.

Предания

Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.