Екип по пещерно спасяване от България търси оцелели сред срутените сгради в Турция

13/02/2023, 20:52

кадър Нова тв

Екип по пещерно спасяване от България търси оцелели сред срутените сгради в Турция. Вече няколко дни те влизат в напълно затрупани сгради с надежда да открият признаци на живот.

Екипът на NOVA откри доброволците от „Пещерно спасяване” в Атакия.

„Получихме сигнал, че куче е намерило нещо преди час, според тях е жив човек. Но като гледам в какво състояние е сградата, по-скоро ще търсим тяло. За съжаление в последните два дни основно това правим”, разказа Николай.

Спасителите ни поддържат 24 часова оперативна готовност - в рамките на 5 минути по всяко време на денонощието екип е готов за акция.

Докато са вътре в една от сградите отломките продължават да падат, стават и две леки земетресения, които застрашават и техния живот.

„Когато пристигнем на място, опитваме се да оценим ситуацията и какъв е рискът за нас, тъй като някои сгради са наистина опасни. Вече има един загинал спасител, не съм сигурен от коя държава е. Вчера при нашия доктор в полевата болница видяхме един турчин, който беше влязъл да спасява хора и сградата се беше сринала върху него и той 12 часа е стоял”, разказа Николай.

Опитът на пещерните спасители се оказва безценен в търсенето, защото успяват да се проврат в тесни пукнатини.

„Много често хората са затиснати между 2 плочи - просто два етажа са се свлекли един върху друг. Най-често в спалнята и са още в леглото. Нашата работа е да отидем, да разчистим пътя до там, тъй като има много мебели и отломки, много често това означава да се кърти през бетонна плоча”, казва Николай.

С екипа тръгват и няколко български лекари. Даниел Димитров разказва, че в полеви условия са правили и операции.

„Беше започнала гангрена и се налагаше да отрежем част от пръста на една жена. Тя е потърсила помощ, но тогава въобще не е имало медицински пункт, тогава раната не е била усложнена”, разказва Даниел Димитров.

След изграждане на лазарет в Хатай медиците доброволци се сблъскват с, по думите им, всички здравни последици от едно природно бедствие.

„Имаше регистрирани случаи на краста, на холера, съответно трябваше да се изолират. Недоимък на лекарства, недохранване, бебета, които са стояли затиснати, после са хранени, но недостатъчно. Най-често срещаните са някакви рани или порязвания от стъкла, замърсени рани, които са вече инфектирани. Налагаше се даже да правим хирургична обработка на някоя от раните”, обяснява Димитров.

За да са в Турция в момента пещерните спасители носят изцяло лична екипировка и са си взели отпуск от работните си места.

На терен в Турция все още остават десетки български доброволци, разпръснати в най-засегнатите райони. На място вече са и няколко камиона, натоварени със семейни палатки, предоставени от Българския червен кръст - за част от хората, изгубили домовете си. До часове трябва да стане ясно и кога страната ни ще предостави хуманитарна помощ на Сирия, с полет на военните ни самолети „Спартан”. Очаква се и отговорът от турските власти могат ли около 30 наши медици от Спешна помощ и няколко столични болници да се присъединят към екипите в южната ни съседка.