На този ден преди 30 години снайперист екзекутира Сараевските Ромео и Жулиета - Адмира и Бошко

18/05/2023, 09:43

Кадър ФБ Admira Ismic i Bosko Brkic

Точно преди 30 години на моста Връбаня на река Миляцка сръбски снайперист застрелва Адмира Исмич и Бошко Бркич, наричани Сараевските Ромео и Жулиета.

Адмира е бошнячка, а Бошко - сърбин. Завършват заедно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. те остават в обсаденото Сараево, където е много трудно смесени двойки да оцелеят.

При обсадата загиват 11 хиляди души, от които 1600 деца, над 60 хиляди ранени и тази средновековна касапница се случва само на 400 километра от София.

Адмира и Бошко решават да избягат в Сърбия.

Влюбените дават 18 000 марки на влиятелния Исмет Байрамович, по прякор Кело, да подкупи сръбските снайперистите да не стрелят, докато Адмира и Бошко притичат през моста, който дели мюсюлманските от сръбските позиции.

На 18 май 1993 г. през нощта Адмира и Бошко тръгват да прекосяват реката.

В средата на моста снайперисти откриват огън, Бошко е убит на място, а Адмира - ранена смъртоносно, успява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.

Влюбените остават да лежат непогребани цели шест дена - до 24 май 1993 г., и никой не може да се добере до телата им, за да ги погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и ридаят.

Трагедията на Адмира и Бошко става известна благодарение на множество чужди репортери. Пред тях и двете страни си прехвърлят вината за убийството им. Родителите им научават за смъртта им със закъснение от два дни. Бащата на Адмира се обръща към ЮНПРОФОР за съдействие да приберат труповете. Обаче от ЮНПРОФОР отказват с претекста, че бронираните им коли са уязвими от бронебойни снаряди.

Така Адмира и Бошко остават да лежат непогребани цели шест дена – от 18 до 24 май 1993 г. и никой не може да се добере до телата им, за да ги прибере и погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да направят нищо. На шестата нощ сръбски войници успяват да се промъкнат само на двадесет и пет метра от бошняшките позиции. По-късно става ясно, че сърбите са принудили босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището Вранеш в Лукавица, в общ гроб. По-късно, през април 1996 г. биват ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно.

На 5 април през 1992 г. започна блокадата на Сараево, която продължи 1425 дни, съобщава вестник "Дневни аваз".

По време на обсадата загинаха 11 541 граждани на Сараево, сред които 1601 деца.

Общо 13 952 души са убити по време на обсадата. Преброяване от 1991 г. сочи, че преди обсадата населението на града и околностите наброява 525 980 души, като оценките за градското население сочат към 435 000 души. Днес населението на Сараево е оценено на около 300 000 души.

След войната, Международният наказателен трибунал за бивша Югославия осъжда четири сръбски служители за многократни престъпления срещу човечеството по време на обсадата, включително тероризъм: Станислав Галич и Драгомир Милошевич са осъдени съответно на доживотен затвор и 29 години затвор. Техните началници, Радован Караджич и Ратко Младич също са осъдени.

,,Изминаха 30 години, откакто на сараевския мост Върбаня със снайперистки изстрел бяха убити Суада Делиберович и Олга Сучич, първите жертви на обсадата на столицата на Босна и Херцеговина'', отбелязва сараевският вестник.

Обсадата на Сараево започна на 5 април 1992 г. и приключи на 29 февруари 1996 г. Тя продължи 1425 дни или 44 месеца. През това време около 350 000 жители на града бяха изложени на ежедневен обстрел от войници от бившата югославска армия и полувоенни формирования, а по-късно от членове на тогавашната армия на Република Сръбска от позиции, разположени на околните хълмове.

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия осъди на доживотен затвор Станислав Галич, бивш командир на Сараевско-романийския корпус на армията на Република Сръбска. На 29 години затвор бе осъден и наследникът на Галич начело на Сараевско-романийския корпус на армията на Република Сръбска Драгомир Милошевич.

Кадър Mikhail Evstafiev

За тероризиране на цивилни в Сараево със снайперистки и артилерийски нападения на доживотен затвор бе осъден бившият президент на Република Сръбска Радован Караджич. На доживотен затвор бе осъден и командващият армията на Република Сръбска генерал Ратко Младич, припомня БТА.

Ведран Смайлович свири на виолончело в частично разрушената Национална библиотека в Сараево, 1992 г.

Жители на Сараево на опашка за вода

Останките на сградата на сараевския вестник Ослободение, която остава като паметник няколко години след обсадата.

Кадър Hedwig Klawuttke

Втората половина на 1992 г. и първата половина на 1993 г. са кулминацията на обсадата на Сараево и жестокостите не секват по време на тежките боеве.

Сръбските войски извън града постоянно бомбардират правителствените защитници. В града, сърбите контролират повечето от големите военни позиции и наличните оръжия. Снайперисти по улиците, знаци с надпис Pazite, Snajper! („Внимание, снайпер!“) стават често срещана гледка. Главната улица на града, водеща към летището, улица „Змая од Босне“, става известна като „Алеята на снайперистите“. Снайперистките убийства на сараевските Ромео и Жулиета (Адмира Исмич и Бошко Бъркич, смесена бошняшко-сръбска двойка) стават символ на страданието в града, макар да не е ясно от чия страна са произведени снайперистките изстрели.

В зоните от Сараево под контрола на бошняците, комуналните услуги бързо се разпадат и нивото на престъпността скача. През първата година на обсадата, 10-а планинска дивизия на армията на Босна и Херцеговина, водена от Мушан Топалович, започва кампания по масови убийства на сръбски граждани, които все още живеят на бошняшка територия. Много от жертвите са транспортирани до масови гробове близо до Сараево, където са убивани и погребвани.

Започнати са офанзиви на босненските сърби, целящи превземането на някои квартали, особено в Ново Сараево. В края на юни 1933 г. е установена безопасна зона около летището на града и то е отворено за доставки на ООН. Оцеляването на Сараево зависи в голяма степен от тях. В сравнение с обсаждащата ги сила, войските на босненското правителство са много зле въоръжени. Босненски престъпници от черния пазар, които се присъединяват към армията в началото на войната, нелегално контрабандират оръжия в града през сръбски линии, а нападенията над сръбските позиции предоставят още. Сараевският тунел, завършен в средата на 1993 г., е важна придобивка за заобикалянето на оръжейното ембарго (приложено за всички страни в конфликта, включително защитниците на Сараево). Той подпомага доставките на оръжия към града и предоставя възможност на някои жители да напуснат града. Той свързва града с босненската територия от другата страна на летище Сараево, която по това време се контролира от ООН.

Докладите сочат за средно 329 взрива от снаряди на ден по време на обсадата, като на 22 юли 1993 г. е достигнат максимум от 3777. Това „градоубийство“ чрез артилерийски бомбардировки нанася тежки повреди на жилищните и културните сгради на града. Към септември 1993 г. е оценено, че всички сгради в Сараево са пострадали в известна степен, като 35 000 сгради са напълно разрушени.Сред мишените са болници, медицински комплекси, медийни и комуникационни центрове, промишлени комплекси, правителствени сгради и военни съоръжения. Значителни щети са нанесени на президентството на Босна и Херцеговина и на Националната и университетска библиотека на Босна и Херцеговина, която е запалена и срината до основи, загубвайки хиляди уникални текстове.

Бомбардирането взема много жертви сред населението. То е провеждано основно с минохвъргачки. На 1 юни 1993 г. 11 души са убити, а 133 са ранени в артилерийски обстрел над футболен мач.

Най-голямото масово убийство от бомбардиране е първият обстрел на пазара Маркале от 5 февруари 1994 г., при който загиват 68 граждани, а 200 са ранени. Медицинските центрове са претрупани от мащаба на цивилните жертви и само малък брой ранени могат да се възползват от програмите за медицинска евакуация.

На 6 февруари 1994 г., ден след първия обстрел на пазара Маркале, генералният секретар на ООН Бутрос-Гали официално иска от НАТО да потвърди, че ще се проведат въздушни удари веднага. На 9 февруари НАТО се съгласява с ООН и започва въздушни удари по артилерийски и минохвъргачни позиции в и около Сараево, които са определени като отговорни за атаките над цивилни цели. Единствено Гърция не подкрепя въздушните удари, но и не налага вето.

На 9 февруари Съветът на НАТО поставя ултиматум на босненските сърби, искайки премахване на тежките оръжия около Сараево до полунощ на 20 – 21 февруари или ще отговори с въздушни отговори. Има известно объркване около съгласуването с ултиматума и унгарският министър-председател Петер Борош обявява, че въздушното пространство на страната му ще остане затворено за натовски самолети по време на въздушните удари.

На 12 февруари 1994 г. Сараево отбелязва първия си ден без нито една жертва от април 1992 г

На 5 август войската на Република Сръбска завзема няколко оръжия от място за събиране на оръжие в Илиджа в пряко нарушение на договора за забранената зона. През това време сърбите раняват украински мироопазващ войник. В отговор на нападението, ООН отново иска подкрепа от НАТО. Два американски самолета A-10 многократно обстрелват сръбски мишени, карайки сърбите да върнат завзетите оръжия обратно към мястото за събиране. На 22 септември НАТО пак предоставя въздушни удари в Сараево, след като сърбите нападат френски бронетранспортьор. В отговор, два британски самолета SEPECAT Jaguar удрят и разрушават сръбски танк.

Докато боят постепенно се разширява през 1995 г., босненски мюсюлмани започват мащабна настъпателна акция в района на Сараево. В отговор на атаката, босненските сърби завземат тежки оръжия от депо на ООН и започват бомбардировка на цели. В резултат на тези действия, генерал-лейтенантът от ООН Рупърт Смит поисква въздушни удари от НАТО. НАТО удовлетворява молбата и на 24 и 26 май 1995 г. бомбардира сръбски депа за амуниции близо до Пале. Мисията е изпълнена от американски F-16 и испански F/A-18 Hornet, въоръжени с бомби с лазерно насочване. Тогава сърбите пленяват 377 членове на мироопазващите сили и ги използват като човешки щитове за разнообразни мишени в Босна, което кара НАТО да спре въздушните си удари.

На 27 май 1995 г. сръбски войници, дегизирани като френски войници, превземат два наблюдателни поста на ООН от двете страни на моста Върбаня без да произведат и изстрел. Носят френски униформи, бронежилетки и каски, въоръжени са с френски оръжия и карат френски бронетранспортьор – всичките крадени от задържани войски на ООН извън града. Войниците обезоръжават 12-те миротворци, държейки ги на мушка. Десет са транспортирани на неизвестно място, а двама остават на моста като човешки щитове. Французите отговорят като изпращат 30 войника, подкрепени от 6 танка, имащи за цел да нападнат северния край на моста. Двамата френски заложници са убити в последвалата битка, докато четирима сръбски войници са убити и още четирима са задържани. В края на деня, сърбите все още има контрол над южната част на моста, докато французите окупират северната част. По-късно сърбите изоставят своята част от моста.

През 1995 г. международните сили твърдо се обръщат срещу обсаждащите, след втория обстрел на Маркале от 28 август, при който загиват 37 души, а 90 са ранени. На 30 август генералният секретар на НАТО обявява началото на въздушни удари, подкрепяни с артилерия. В същия ден, френски Dassault Mirage 2000 е свален от сръбска ракета земя-въздух близо до Пале.

На 1 септември НАТО и ООН настояват за вдигане на обсадата, премахване на тежките оръжия от забранената зона около Сараево и пълна безопасност на други обезопасени райони. На лидерите на босненските сърби е дадена отсрочка до 4 септември, а операция Преднамерена сила е спряна. Тежките оръжия не са премахнати, затова на 5 септември въздушните удари продължават върху сръбските позиции около Сараево и близо до сръбската щаб-квартира до Пале.

На 14 септември ударите спират, за да се даде възможност за изпълнение на договор със сърбите относно изтеглянето на тежките оръжия от забранената зона. Накрая, на 20 септември 1995 г., сърбите се съгласяват с условията на ООН, а операция Преднамерена сила е отменена.

Сраженията на земята се изострят, когато босненски и хърватски сили предприемат настъпление. Сърбите постепенно са изтласкани назад, което позволява възвръщането на отоплението, електричеството и водата в града. През октомври 1995 г. се достига примирие. На 14 декември е подписано Дейтънското мирно споразумение, което донася мир и стабилизация в страната.

Един от последните актове на насилие по време на обсадата се случва на 9 януари 1996 г., когато е произведен изстрел с РПГ срещу трамвай на главна улица в Сараево, убивайки един и ранявайки още 19 души. Гранатата е изстреляна от квартала Гърбавица, които по това време е контролиран от сърбите. След нападението, френски войски от ИФОР претърсват сградата, от която е изстреляна гранатата, но не успяват да заловят извършителя.

Босненското правителство официално обявява край на обсадата на Сараево на 29 февруари 1996 г., когато сръбските сили изоставят позициите си в и около града. Впоследствие, над 70 000 сараевски сърби напускат кварталите с мюсюлманско мнозинство в града и се преместват в Република Сръбска.