Митрофанова навръх 24 май: Руския и българският народ говорят практически на един език

24/05/2023, 19:47

Булфото

В поздравителното послание по повод 24 май руският посланик в България Елеонора Митрофанова заяви, че "руският и българският народи продължават да говорят практически един език.", предаде News.bg

Според нея славянската писменост е играла ключова роля в запазването на знанията и ценностите на славяните, като езикът е създавал светоглед и идеи за добро и зло. Руският и българският народи продължават да говорят практически на един език, което укрепва взаимното разбирателство и връзката между тях. Наследството на светите братя да бъде вдъхновение за справяне с предизвикателствата и увереност във възможността да се постигне велика цел.

Представяме без редакторска намеса целия текст на поздравлението:

Скъпи приятели,

Поздравявам ви с нашия общ празник - Деня на cветите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и славянската книжовност, който в Русия се почита като Ден на славянската писменост и култура.

Православието, духовността, служението на Отечеството, милосърдието, справедливостта са нравствени константи за народите на страните ни. Катализаторът за формирането на тази система от традиционни ценности е било създаването на славянска писменост, която е направила възможно предаването от поколение на поколение на изпитани във времето знания, убеждения и ориентири на собствен, разбираем за славяните език.

Известно е, че вярата и езиковата среда до голяма степен определят мирогледа на човек, неговите идеи за добро и зло, правилно и погрешно. Затова ни е лесно да се разберем - в крайна сметка, ако извадим политическата обстановка и сложността на настоящия момент, руският и българският народи продължават да говорят практически на един език.

Силата на народа е в неговата история и опита на предците - в това отношение България има с какво да се гордее. Нека наследството на светите братя Кирил и Методий и техните ученици - светите Седмочисленици - продължава да дава усещане за опора, да помага за справяне с предизвикателствата и да вдъхва увереност, че в името на една велика цел всички препятствия са преодолими.

Честит празник, честит Ден на славянската писменост и култура!

Говорим ли на един език с руснаците?

В течение на векове, най-вече през периода на българското Възраждане, българският и руският език са си оказвали взаимно влияние. Първоначално старобългарският оказва влияние върху староруския и по този начин възниква руската редакция на старобългарския език, от която по-късно се развива църковнославянският език. По време на Възраждането първо църковнославянският (но в руски вариант) оказва силно влияние върху българските книжовници, като подготвя почва за последващо руско влияние.

Процесът на навлизане на руски заемки в българския език е протекъл сложно и многостранно, поради което голяма част от думите са асимилирани според фонетичните особености на българския език (например усърден, вм. усерден).

Руското влияние върху българския език в областта на лексиката се налага главно по книжовен, а не по устен път, въпреки че има редки случаи на устни заемки (например хазяин от хозяин).

В този процес обаче навлизат и редица ненужни думи, които си имат живи съответствия в български, например: съблюдавам (спазвам), обезателен (задължителен), давление (натиск), осторожен (предпазлив), вмешателство (намеса) и т.н.

От църковнославянски и руски в български навлизат и много сложни думи:

съществителни, например: благоденствие, местопроизшествие, местопрестъпление, словосъчетание, местоимение, езикознание и т.н.;
прилагателни, например: първоначален, самоуверен, благоразумен и т.н.

По образеца на сложните думи, заети от руски, в български се образуват самостоятелно нови сложни думи като: ветропоказател, бързопис, денонощие, високоговорител и пр.

Чрез руско посредничество в български навлизат множество думи от международната лексика, например: конституция, революция, плюс, минус, режисьор, музика, варваризъм, полюс, автор, ревизор и т.н.

Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.

Руската азбука е кирилицата. Тя почти съвпада с българската, но руската има три букви повече – Ё ё, Ы ы и Э э. Руската азбука произхожда от древната кирилица, претърпяла т. нар. гражданска реформа на цар Петър I през 1708 г. Последната промяна на азбуката е от 1918 г.

В руския език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен. Има три наклонения – повелително (пиши, пишите), изявително (пишу, пишет) и условно (писал бы). За разлика от българския, в руския език няма преизказно наклонение; неговата роля се поема от миналото време. В руския език има само три глаголни времена – сегашно, минало и бъдеще:

На четирите минали времена в българския език съответства едно-единствено минало време в руския. Основното миналото време на глаголите в руския език съответства на българското минало деятелно причастие. В зависимост от контекста на изречението глагола може да се преведе в различните времена на български език.

Залог в руския език няма, но съществуват т.нар. неопределено лични и безлични изречения. Синтаксисът е много близък до този на останалите славянски езици, в т.ч. българският.

. От всичките 4 вида деепричастия само тези от несъвършен вид имат точен аналог с деепричастията в българския език. (читать – читая – четейки).