Христо Гърбов: Като млад записах да уча инженерство, за да се отърва от казармата

06/06/2023, 10:49

Редактор: Юлия Георгиева, кадър Нова тв

Въобще не съжалявам, че приех да участвам в "Като две капки вода", защото в никое друго шоу няма да ми дадат да правя и пея това, което там. Отрази ми се много добре наистина. Много бързо се навих за участието.

Това коментира в предаването "На кафе" актьорът Христо Гърбов.

Най-специалната песен за мен беше тази на Едит Пиаф. Напомни ми за майка ми. И тя е една дребна жена, която ме научи да издържим на трудности, коментира той.

Най-трудната ми задача беше да имитирам Дара и то на английски език. Сега си спомням за една канадска продукция преди години. Като се явих на кастинг ме питаха дали мога да карам карета и аз им казах, че мога, че съм карал с четири коня. Питаха ме дали знам езика, отговорих, че не, но ще опитам и мисля, че ще се справя. Рискуваха. Научих текста, ама те променили текста и само те си знаят текста, а пък аз нищо не разбирам. А аз имах там една реплика. Но проявиха актьорска солидарност и с жест ми показа, че трябва да си кажа репликата и така се оправих. Ама англичанин да научи текст на български ще е трудно. Ние сме малка нация и ние трябва да им знаем езиците, на тях хич не им се налага да учат, коментира той.

Детството ми беше много силно, имам страхотни спомени. Баща ми и майка ми ни отглеждаха с много любов и грижи. от малък бях много артистичен. Живеехме в района на жп гарата във Варна и там имаше алея, по която се стигаше до плажа. И с някаква дамаджана ходих по нея и се правех на пиян. Постоянно имитирах мои роднини и ме намразваха заради това. Така че имитационното изкуство хич не сближава хората, разказа той.

Едно време се записах да уча за инженер, защото по онова време, ако не си в институт, трябва да отидеш в казармата. Така че се записах, за да се отърва. Учих само една година, но там ме усетиха, че имам артистични заложби и хората ми казаха, че трябва да стана актьор, спомни си Гърбов.

Като малък много си измислях истории и лъжех. На децата в първи клас казах, че имам бял кон, който яздя. Те обаче не ми повярваха и аз въмутено им предложих да го видят, с надеждата, че ще откажат. Обаче те казаха, че искат да го видят. Почнаха се мъките. Отиваме към вкъщи и аз много се притесних и им казах, че може би дядо ми го е извел на разходка. Но майка тогава ме спаси. От прозореца се провикна, че имам кон, ама дядо го е извел и сега не може д а го видят. Че така ми се размина, разказа той.