На този ден излиза книгата на Адолф Хитлер "Моята борба" - история на личната посредственост на харизматичния лидер

---

Кадър Ютуб

На този ден през 1925 година е издадена книгата "Моята борба". 

Личността на австриеца Адолф Хитлер и превръщането му в световен проблем е история за посредствеността, комплексите и омразата на малкия човек, които могат да придобият такъв размах, че да се превърнат в опиум за масата.

Налудността и лъжата, която убива милиони е болезнено позната особено в днешни времена, а всичко почва от една напълно посредствена книга като автора си - "Моята борба". 

Дори самото заглавие на книгата не е на нереализирания художник Хитлер.

Първото му умотворение е граничещо с идиотизма: "Четири години и половина [на борба] срещу лъжите, глупостта и страхливостта".

Заглавието сякаш описва автора си в последните три думи. 

Доста по-интелигентен човек от харизматичния Адолф вижда, че така книгата няма никакъв шанс.  Макс Аман , ръководител на Franz Eher Verlag и издател на Хитлер, е предложил  много по-кратката "Mein Kampf".

Книгата е толкова слаба и налуднозвучаща теория на конспирацията, че никой не е предполагал какъв размах ще придобие сред народа на Гьоте.

Книгата се превежда на различни езици без някой да подозира докъде може да стигне свободата на словото, когато изкривява действителността и призовава за насилие. 

„Моята борба“ (на немски: Mein Kampf, „Майн Кампф“) е книга на Адолф Хитлер, съчетаваща автобиография и излагане идеите на националсоциализма. В много страни тя се издава с оригиналното си заглавие на немски или транслитерирано. Книгата е преведена на всички популярни езици и издавана в много страни по света.

Френско издание на „Моята борба“, 1934 г.

Основните тези в „Моята борба“ са, че човекът е биещо се животно,

съответно нацията, бидейки общество от бойци, е бойна единица; всеки жив организъм, спрял да се бие за съществуването си, е обречен на изчезване;

 държава или раса, спряла да се бие, я очаква същата съдба; бойният капацитет на дадена раса зависи от чистотата ѝ; 

еврейската раса, поради универсалността си, е пацифистка и интернационалистична по необходимост; пацифизмът е най-големият грях, тъй като означава предаването на страната в борбата за съществуване;

индивидуалната интелигентност не е толкова важна, колкото волята и решителността; само физическата сила може да гарантира оцеляването на дадена раса, което прави военната структура задължителна;

расите трябва да се бият и, ако немската раса е била обединена по-рано, е можела вече да владее света;

над всичко армията трябва да бъде научена да вярва в непобедимостта си; за да бъде възстановена германската нация, хората трябва да бъдат убедени, че възстановяването на свободата посредством военна сила е възможно; ултимативната цел на образованието трябва да бъде да произведе германец, който може да бъде превърнат във войник с минимални усилия.

Относно външната политика в „Моята борба“ Хитлер заема позициите, че външната политика може да е безскрупулна; 

Англия и Италия са единствените възможни съюзници на Германия; никоя държава не би сключила пакт с пацифистка държава, ръководена от демократи и марксисти;

докато Германия не се бори за себе си, никой няма да ѝ помогне; загубените в Първата световна война провинции не могат да бъдат присъединени към Германия чрез помощ от Обществото на народите, а единствено чрез военна сила;

Германия не бива да повтаря грешката си и да воюва с всичките си врагове едновременно, а да нападне с цялата си мощ най-силния от тях;

Германия има нужда от териториално разширяване в Европа; предвоенната колониална политика на Германия е грешка и трябва да бъде изоставена;

Германия трябва да търси териториално разширяване към Русия и най-вече към Балтийските републики;

съюз с Русия не може да бъде толериран; война заедно с Русия срещу Запада би била престъпление, защото целта на съветите е триумф на международния юдаизъм.

Първият том „Разплатата“ (на немски: Eine Abrechnung) излиза на 18 юли 1925 г. Вторият том – „Националсоциалистическото движение“ (на немски: Die nationalsozialistische Bewegung) – през 1926 г. Оригиналното заглавие е „Четири и половина години борба срещу лъжите, глупостта и коварството“. Неговият тогавашен съкилийник, помагал на Адолф Хитлер в писането на книгата – Рудолф Хес, дава идея за по-краткото име на книгата – „Моята борба“.

В България е издадена през 2001 г. от издателство „Жар-птица“, което създава известна полемика в българското общество.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.