Със 161 гласа промените в Конституцията тръгват по бавната писта

06/10/2023, 17:52

Снимка Булфото, архив

След 8-часови дебати депутатите приеха на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносители са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Мустафа Карадайъ, Десислава Атанасова и група народни представители, пише news.bg.

Народните представители гласуваха с 161 гласа "за", 57 гласа "против" и без "въздържали се". По парламентарни групи: ГЕРБ/СДС гласуваха с 65 гласа "за", ПП/ДБ - 62 гласа "за" и ДПС - 34 гласа "за". Против гласуваха "Възраждане" с 32 гласа, БСП - 17 гласа "против" и ИТН - 8 гласа против. Независимият народен представител Радостин Василев не участва в гласуването.

Така промените в Конституцията тръгват по-бавната писта, защото няма 3/4 подкрепа, а само 2/3.

Дебатът по предложените промени продължиха над 7 часа, като това беше и първото нещо, с което се заеха депутатите днес. Дебатът беше относително вял, като много често подаваните реплики бяха между "Възраждане" и ИТН, които освен БСП декларираха, че няма да подкрепят инициативата за промяна на Основния закон.

Водещата част от измененията, предложени с разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, се отнасят до функционирането на съдебната власт в България. Със Законопроекта се предлага окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, като Висшият съдебен съвет (ВСС) ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите и се предлага и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. По отношение на ВСС съгласно предложените промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама — председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право. Осигуряването на такова мнозинство се осигурява независимостта на съда като единствен призван безпристрастно да се произнесе по правен спор и се изпълняват международните стандарти по този въпрос и препоръките, давани от Венецианската комисия към България в предходни становища. Ограничаването на възможността действащи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на парламента е гаранция срещу капсулирането на органа и за реализацията на замисъла тази квота да играе ролята на обществена.

Със законопроекта се предлага в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като замисълът на това е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор в органа. Поради това и моделът на самоуправление, приложен към кадровия орган на същите, не е приложим по отношение на Прокурорския съвет. Отбеляза се, че за Прокурорския съвет се предлага да бъде съставен от десет членове, от които шест избирани от Народното събрание; двама избирани пряко от прокурорите; един от следователите и един от главния прокурор като член по право. Предвижда се ограничение в състава на органа от квотата на парламента да бъдат избирани прокурори и следователи, защото противното би довело до разместване на баланса между квотите предвиден в законопроекта.

Парламентът следва да не се разпуска, включително и при предсрочни парламентарни избори, като да не заседава само в периода на предизборната кампания. Предлага се и промяна в начина на назначаване на служебния кабинет, като при избора на служебен министър-председател президентът да има право на избор измежду определен брой лица, които и към съответния момент вече заемат висша публична длъжност.

Ключов елемент от предложените изменения в Конституцията е реформата на прокуратурата, която да гарантира нейната отчетност пред обществото и нейната ефективност. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата чрез измененията в чл. 126 от Конституцията на Република България.

Предложенията в Конституцията целят укрепване правата на гражданите чрез разширяването на достъпа до конституционно правосъдие, като се дава възможност на всеки съд, независимо от това на каква инстанция се намира съответното дело, да повдигне въпрос за съответствие на действащ закон с Конституцията на Република България. Предлага уреждането на индивидуална конституционна жалба, като всеки един български гражданин, при определени условия, да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато неговите права са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.

Аз лично съм доволен, коментира след гласуването Делян Пеевски в Партийния дом. Направихме нещо за България, за което работихме дълго време, подчерта той. На 6 декември ще приемем Конституцията, убеден е депутатът от ДПС.

Ще отпаднат тезите за главния прокурор. Ще предложат обаче членството в ЕС и НАТО да бъде записано в основния закон и ще се забранят референдуми за излизане от двете структури. Това, което иска "Възраждане", няма да се случи, категоричен бе Пеевски.

Смешни критики - така той определи чутото в пленарна зала за промените в Конституцията. Вотове, закачки преди изборите, това видял Пеевски в дебата.