На днешната дата в историята

15/10/2023, 07:24

фото: pixabay.com

Събития:

1014 г. – След смъртта на Самуил за цар на България е коронован синът му Гаврил Радомир.

1570 г. – Основан е град Пхенян – днешната столица на Северна Корея.

1581 г. – В Париж в кралския дворец е представено първото публично балетно представление.

1582 г. – Папа Григорий XIII въвежда Грегорианския календар, след като в Италия, Полша, Португалия и Испания 4 октомври от тази година е последван веднага от 15 октомври.

1880 г. – Завършва строителството на Кьолнската катедрала, продължило 632 години.

1894 г. – Френският офицер Алфред Драйфус е арестуван по обвинение в шпионаж и национално предателство.

1912 г. – Балканската война: С решение на сръбското правителство се създава сръбска администрация в окупираната Вардарска Македония.

1917 г. – Първата световна война: Край Париж е екзекутирана холандската шпионка Мата Хари.

1923 г. – Във Виена е съставен Задграничен комитет на БКП в състав: Васил Коларов, Георги Димитров и Георги Михайлов.

1940 г. – Състои се премиерата на американски игрален филм Великият диктатор.

1944 г. – Втората световна война: При спецакция на нацисткия разузнавач Ото Скорцени е отвлечен сина на държавния глава на Унгария адмирал Миклош Хорти, който по-късно е принуден да напусне поста си.

1961 г. – В Лондон е учредена международната организация Амнести Интернешънъл.

1968 г. – С договор между Чехословакия и СССР е регламентирано постоянно присъствие на съветски войски на територията на Чехословакия.

1985 г. – Михаил Горбачов представя на пленум на ЦК на КПСС своите идеи за перестройка в икономиката.

1990 г. – Съветският ръководител Михаил Горбачов е удостоен с Нобелова награда за мир за своя принос към намаляването на напрежението от Студената война и отварянето на своята нация към света.

1996 г. – Двата най-големи синдиката – КНСБ и Подкрепа, провеждат протестен митинг срещу политиката на правителството на Жан Виденов на площада пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“.

1997 г. – Изстрелян е космическият апарат Касини-Хюйгенс към Сатурн по съвместна програма на НАСА и ЕКА.

2003 г. – Китай изстрелва в космоса първия си пилотиран космически апарат – Шънджоу 5.

Родени:

70 пр.н.е. – Вергилий, древноримски поет († 19 пр.н.е.)

1527 г. – Мария-Мануела Португалска, принцеса на Астуриас († 1545 г.)

1542 г. – Акбар Велики, император на Индия († 1605 г.)

1608 г. – Еванджелиста Торичели, италиански физик и математик († 1647 г.)

1805 г. – Хачатур Абовян, арменски писател († 1848 г.)

1814 г. – Михаил Лермонтов, руски писател († 1841 г.)

1829 г. – Асаф Хол, американски астроном († 1907 г.)

1834 г. – Петър Оджаков, български просветен деец († 1916 г.)

1844 г. – Фридрих Ницше, германски философ († 1900 г.)

1856 г. – Радой Козаров, български юрист, общественик и депутат († 1943 г.)

1858 г. – Гонбей Ямамото, Министър-председател на Япония († 1933 г.)

1878 г. – Пол Рейно, 114-ият премиер на Франция († 1966 г.)

1879 г. – Александър Илиев, български революционер († 1901 г.)

1881 г. – П. Г. Удхаус, английски писател († 1975 г.)

1893 г. – Карол II, крал на Румъния († 1953 г.)

1895 г. – Димитър Хаджилиев, български писател († 1960 г.)

1896 г. – Селестин Френе, френски педагог († 1966 г.)

1897 г. – Иля Илф, руски писател-сатирик († 1937 г.)

1900 г. – Христо Динев, български артист († 1977 г.)

1904 г. – Волфганг Вайраух, немски поет и белетрист († 1980 г.)

1905 г. – Анджело Скиавио, италиански футболист и треньор († 1990 г.)

1915 г. – Ицхак Шамир, израелски политик, седми министър-председател на Израел († 2012 г.)

1919 г. – Димитър Дойчинов, български футболист и треньор по футбол († 2011 г.)

1920 г. – Марио Пузо, американски писател († 1999 г.)

1921 г. – Борис Ненов, български художник

1923 г. – Итало Калвино, италиански писател († 1985 г.)

1924 г. – Лий Якока, американски бизнесмен († 2019 г.)

1926 г. – Мишел Фуко, френски философ († 1984 г.)

1929 г. – Милорад Павич, сръбски писател († 2009 г.)

1935 г. – Огнян Дойнов, български комунист († 2000 г.)

1944 г. – Сали Бериша, президент на Албания

1944 г. – Дейвид Тримбъл, северноирландски политик, Нобелов лауреат

1945 г. – Неофит, български духовник и архиерей

1949 г. – Михаел Кьолмайер, австрийски писател

1953 г. – Иван Чомаков, български политик

1954 г. – Скот Бакула, американски актьор

1955 г. – Добромир Тонев, български поет († 2001 г.)

1969 г. – Ванеса Марсил, американска актриса

1969 г. – Мариус Куркински, български актьор и режисьор

1969 г. – Доминик Уест, английски актьор

1971 г. – Нико Ковач, хърватски футболист

1971 г. – Стойчо Стоилов, български футболист

1975 г. – Павел Майков, руски актьор

1976 г. – Седрик Бардон, френски футболист

1976 г. – Стоил Рошкев, български писател

1977 г. – Давид Трезеге, френски футболист

1979 г. – Пол Робинсън, английски футболист, вратар

1981 г. – Елена Дементиева, руска тенисистка

1981 г. – Кийша Коул, американска певица

1988 г. – Месут Йозил, немски футболист от турски произход