Изхвърлиха Мъск от финала за наградата за свобода на мисълта "Сахаров" на Европейския парламент

16/10/2023, 14:49

Кадър Ютуб и ЕП

Собственикът на социалната мрежа Х (бивша "Туитър") и милиардер Илон Мъск не стигна до финалната селекция за наградата "Сахаров", която Европейският парламент ще връчи следващата седмица в Страсбург, предаде Дневник.

За отличието, присъждано за свобода на мисълта, останаха да се състезават три номинации: Махса Амини и движението "Жена, живот, свобода", което се бори за правата на жените в Иран, никарагуанските правозаитници Вилма Нунес де Ескорсия и монсиньор Роналдо Хосе Алварес Лагос, както и активистите Юстина Видржинска, Морена Херера и Колийн Макникълс, отстояващи за правото на безопасен и законен аборт.

Мъск, който беше номиниран от крайнодясната парламентарна група "Идентичност и демокрация", отпадна при тайното гласуване в парламентарните комисии по външни работи и развитие в четвъртък. Предложилите го изтъкнаха разкритията, които Х направи за практики на собствениците на "Туитър", ограничаващи свободата на изразяване в мрежата и за решението на Мъск да върне всички забранени акаунти в платформата.

Председателят на Европейския парламент и ръководителите на парламентарните групи ще изберат победителя на 19 октомври.

Наградата "Сахаров" за свобода на мисълта се присъжда от 1988 г. Тя носи името на съветския физик и политически дисидент Андрей Сахаров и включва парична сума от 50 хил. евро. Миналата година тя беше връчена на народа на Украйна.

Руският физик Андрей Дмитриевич Сахаров (1921--1989 г.), лауреат на Нобеловата награда за мир през 1975 г., първоначално става известен като баща на съветската водородна бомба.

Загрижен за последиците, които работата му има за бъдещето на човечеството, той се опитва да повиши осведомеността за опасностите от надпреварата в ядреното въоръжаване. Неговите усилия се увенчават с частичен успех през 1963 г. с подписването на договор за забрана на ядрените опити.

В СССР Сахаров е разглеждан като подривен дисидент. През 1970 г. той основава комитет за защита на правата на човека и жертвите на политически съдебни процеси. Въпреки засилващия се натиск от страна на правителството Сахаров не само се бори за освобождаване на дисидентите в страната, но става и един от най-смелите критици на режима и въплъщение на кръстоносния поход срещу отричането на основните права. През 1975 г. е удостоен с Нобеловата награда за мир като признание за неговите усилия.

Съветските власти изпращат Андрей Сахаров на заточение в Горки, за да ограничат контактите му с чужденци. Там той научава, че Европейският парламент възнамерява да създаде награда за свобода на мисълта, която да носи неговото име. От мястото на своето изгнание през 1987 година той изпраща послание до Европейския парламент, с което дава съгласието си наградата да бъде наречена на неговото име и изразява голямото си вълнение. Той с право възприема наградата като насърчение за всички, които, подобно на него, са се посветили на борбата за правата на човека.

Наградата, носеща неговото име, преодолява границите, дори тези на репресивните режими, за да отличи активисти за правата на човека и дисиденти от цял свят.