Поискаха мерки за заетостта във въглищните региони на обсъждане на енергийната стратегия

29/11/2023, 19:50

Снимка Pixabay

В Министерството на енергетиката се проведе среща за обсъждане на проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Представители на бизнеса, синдикатите, неправителствения сектор и на държавата коментираха основните предложения за промени в документа, отправени от заинтересованите страни след публикуването на проекта на 17 ноември 2023 г. Информация за дискусията беше оповестена от енергийното министерствоq mrte news.bg.

В изпратените до момента становища по проекта се посочва, че стратегията трябва са гарантира развитието на българската енергетика и осигуряването на сигурна, чиста и достъпна енергия. Отправени са и предложения, свързани с насърчаването в максимална степен на участието на българската индустрия в енергийния преход. Според становищата е необходимо стратегията да конкретизира визията в областта на разработването и внедряването на иновативни решения, включително по отношение на възобновяем водород. Сред поставените теми са също изясняването на възможностите за оползотворяване на енергията на Черно море и улавянето, съхранението и използването на въглероден диоксид.

Участниците в дискусията искат в енергийната стратегия да бъдат включени мерки за гарантиране на заетостта във въглищните региони чрез участие на съществуващия експертен потенциал в рекултивацията на терените. Повдигнат бе и въпросът за възможностите за повишаване квалификацията на работещите там. Настоява се още в стратегията да бъдат записани ясно измерими междинни етапи и цели, които да служат като индикатор за напредъка и предприемането на корективни действия при необходимост.

Друга група от получените предложения касаят предприемане на конкретни мерки и инструменти за подпомагане развитието на водородната икономика, принципи и политики за развитие на енергийните общности за възобновяема енергия, както и планове за развитие и оползотворяване на потенциала на битовите, индустриалните и земеделските отпадъци с приложение на иновационни нискоемисионни технологии.

Иван Хиновски от Българския енергиен и минен форум предложи документа да се запише и нов пазарен подход за развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) на база на квоти и търгове за производство. Според него е необходимо и задълбочаване на политиките за развитие на енергийните общности за ВЕИ и за проучване и добив на природен газ в страната.

На сходно мнение за енергийните общности за децентрализирано производство от ВЕИ е и Меглена Антонова от "Грийнпийс" - България. По думите й, ако те залегнат в стратегията, на тази база впоследствие могат да се предвидят стимули за тяхното развитие.

Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация акцентира върху сигурността на доставките за транспорта и необходимостта от развитие на мрежата за зареждане извън градовете. Той изтъкна като недостатък липсата на дискусия за енергийна ефективност в транспорта и на развитие на ВЕИ в този сектор.

Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България настоя за гаранции, че българската индустрия ще бъде максимално ангажирана в енергийния преход. Пламен Павлов от Българската газова асоциация заяви, че сред акцентите в стратегията трябва да бъде либерализацията на пазара.

Александър Загоров от КТ "Подкрепа" пък смята, че енергийната стратегия трябва да е кратък, основополагащ документ, който да може да се надгражда и развива, а конкретните мерки за изпълнение на стратегическите цели да бъдат записани в следващи програмни документи.

Светослав Иванов от Българската асоциация природен газ посочи, че в проекта на стратегия липсва визия за това как в краткосрочен план един местен ресурс (лигнитните въглища) да бъде заменен с друг (природния газ).

По думите на Валентин Колев от Техническия университет няколко години преди 2050 г. блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" ще бъдат изведени от експлоатация, а планираните два нови ядрени блока по 1000 мегавата няма да бъдат достатъчна базова мощност с оглед бума в развитието на ВЕИ.

Апостол Дянков от WWF отбеляза, че е нужно в стратегията да залегнат по-широко топлофикационните ВЕИ технологии. Според Соня Кадиева от Асоциация свободен енергиен пазар в проекта трябва да се отчита развитието и на всички съседни на България пазарни зони.

Зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов обобщи, че работата по проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030, с хоризонт до 2050 г., ще продължи. По думите му проектът трябва да бъде доразвит и приведен в съответствие с Интегрирания национален план Енергетика-климат, който в момента е в процес на актуализация, който предстои да бъде завършен до средата на 2024 г.

Нашите очаквания са да продължим интензивната работа и диалога по стратегията с всички заинтересовани страни, за да получим възможно най-добрия резултат, изтъкна Ненов.