Има ли ги още волжките българи?

04/12/2023, 10:56

Кадър Ютуб

Съществуват няколко теории за волжките българи.

Официално се смята, че те са унищожени и претопени вече като отделен етнос.

Волжките българи са етническа група в Средното Поволжие, съществувала през VII-XIII век. Тя възниква със заселването в региона на прабългари - след разпадането на Велика България, начело със своя водач Котраг, те основават там държавата Волжка България. Съществува и хипотеза, че Котраг не е лично име, а по-скоро се отнася за предводителя на котрагите/кутригури.

Волжките българи се заселват в земите около сливането на реките Волга и Кама през 7 век. Там те създават своя поликултурна държава, в която съжителстват котраги/кутригури, савири, есегели, биляри, барсили, сакалиби а впоследствие тези племена се омешват с угро-фините, хорезмииците, арменците, мордовците и маджарите. Държавата остана известна в историческата наука Волжка България или Волжко-Камска България (също и като Итилска България). Тя обаче бързо става васална на Хазарския хаганат. Волжките българи създават градовете Велики Болгар, Биляр и Казан. През 922 г. приемат исляма за държавна религия. Съществуват хипотези, че още в края на IX и началото на X в. започва разпространение на ханафитския ислям сред волжките българи. Към 907 г. исляма вече е бил сериозно застъпен в тези земи и впоследствие има втора вълна на ислямизация. Западането на Хазарския хаганат, и възможността чрез исляма да бъдат централизирани племената ускорява развитието на Волжко-Камска България. Постепенно волжките българи заменят руническата писменост с арабската писменост. Всички тези процеси във Волжка България спомагат тя бързо да се наложи като важен културен и религиозен център от средата на X в. В нея се проявяват редица лекари,] астрономи, богослови, философи, строят се медресета и джамии. От втората половина на X в. Киевска Рус и наследилото я Влазимиро-суздалско княжество започват да гледат на Волжка България като на политически съперник и князете им организират редица наказателни походи срещу волжко-българската държава.

През XIII век в земите на Волжка България нахлуват монголците.

От 1223 до 1237 Волжка България се отбранява ту срещу монголо-татарите, ту срещу русите, но накрая пада под властта на Златната орда, а столицата Биляр е превърната в резиденция на господаря на Ордата.

Битката при завоя на Самара, наричана също Овнешка/Овча битка или Битка при Кернек, е първата битка между Волжка България и монголците.

Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Волжко-български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, прабългарите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.

Години по-късно монголците начело с Бату хан се завръщат, за да унищожават държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към Монголската империя.

В днешно време земите на Волжка България принадлежат на Руската федерация, попадайки в нейния Приволжки федерален окръг (в този окръг се намират Самарската област, Чувашия и Татарстан). Счита се, че волжките българи са избити след превземането на държавата от монголците. Според представителите на движението булгаризъм наследници на тази българска държава са днешните републики Чувашия и Татарстан, като в последната движението има за цел промяна на името на републиката, заради което има вражда с татарите.

Черната палата на Велики Болгар

В заключение, обективно погледнато в днешния Приволжки федерален окръг живеят хора с различно национално съзнание и различен произход, сред тях има и татари и те са мнозинство, но не можем да изключим факта, че има хора, които не се определят, като татари, нито като тюрки или монголи, а смятат себе си за българи и това е тяхно право.

Волжките българи съществуват и днес през 2020 г. независимо от всичко преживяно! Може да не са запазили държавата си и днес тя да е татарска, може да са малцинство в собствените си исторически земи, може дори някои от тях генетично да не са 100% българи, може да са мюсюлмани и да не говорят български, но те НЕ са татаро-монголи и не са тюрки и днешният свободен свят трябва най-накрая да чуе зовът на волжките българи!

Водещата роля на гр. Болгар през периода XIII – XIV век се отразява и на градския му облик. Сред по-видните архитектурни паметници достигнали до нас през тази епоха интерес са Черната (съдебната) палата, Малкото минаре, Голямото минаре, останките от Главната джамия (т.нар „четириъгълник“), Гръцката палата, владетелските гробници и постройките за обществени бани. В тяхното планиране и стилово изпълнение личат различни влияния – от близкоизточен, средноазиатски, кавказки, селджукски и дори – египетски произход – убедително свидетелство за синкретичната култура в златоординския Болгар

Висока хигиена на волжките българи (XIII – XIV в.)

Наследниците на волжките българи наследяват високите им хигиенно – санитарни традиции. В това отношение волжките българи са били рядко чистоплътни, ако бъдат сравнени с други мюсюлмански общности – дори с някои от заобикалящите ги народи. Големите градски центрове са разполагали с добре благоустроени бани, с водоснабдителни съоръжения, дори с обществени тоалетни. Обществените бани са се използвали включително и за лечебни цели. Любопитно е, че в сравнение с този период обществените бани не са характерни за Западна Европа.

Любопитно е, че за разлика от повечето мюсюлмански общества жените и мъжете във Волжка България са равнопоставени. Ахмед ибн Фадлан с удивление отбелязва че жената на Алмуш седи редом до него. Мъжете и жените се къпят заедно, а прелюбодейството е забранено със закон. Жените имат правото да наследяват, дори са запазени сведения, че някои жени получават по-голямо наследство от мъже. При племето буртаси жената сама избира своя съпруг. Сред специфичните обичаи на волжките прабългари е, оплакването да не бъде от жени, а от мъже. Жените са умели ездачи и стрелкини, а освен всичко друго шият скъпи платове. Все пак дори сред волжките прабългари е съществува деление на „мъжки“ и „женски“ дейности – мъжете изпълняват военни повинности, докато жените са господарки и пазителки на семейното огнище.

Възстановка на къща на Волжки българи в музея на Татарстан. Снимка Alexander V. Solomin

Някои прабългаристки псевдоисторици развиват теорията за континуитета между Волжка България и съвременните Татарстан и Чувашия. Според тях упадъкът на Златната орда води до постепенно разпадане на монголо-татарската империя и образуване на нови държави. През 1361 хан Балат Тимур завладява земите на Волжка България и се превръща в независим владетел. През 1370 – 1376 в тези земи царува Хасан/Осан. През първите десетилетия на XV век на територията на Волжка България израства Казанското ханство. Всъщност някои учени правят извода че „от Златната орда“ отпада Волжко-българското ханство, повече известно като Казанско ханство. Появата на тази „татарска“ държава обикновено се свързва с Улуг-Мохамед, който превзема Казан през 1437 – 1439. Новата столица е наречена Болгар Ал Джадид (Нови Болгар). Макар първите владетели да са от татарски произход постепенно държавата наследява традициите на Волжка България. Когато разказват за Казанското ханство летописците често отбелязват „българите, които наричат и казанци“, „българските князе“, „българските граници“, „казанците, които са старите българи“ и пр. В началото на XVI век Казан е принуден да признае върховенството на Москва, а великият княз Василий III прибавя към титлата си и формулата „княз български“ и тя се съхранява чак до края на руските царе през 1917 г.