Икономист: Хората ще трябва да работят още повече, за да могат да свързват двата края

28/12/2023, 14:19

Снимка Pixabay

Икономистът доц. Григор Сарийски в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус":

Изпращаме една интересна година, как се отрази тя на икономиката в България?

Тя се отрази малко в режим на когнитивен дисонанс, защото, ако гледате данните, публикувани от една социологическа агенция, се оказа, че 2/3 от българите смятат, че годината е била по-добра за тях, а 40% са оптимисти за следващата година и т.н.

Точно така, да.

Тоест, българите са с едно доста добро отношение към годината, която приключва. Ако погледнем обаче икономическите показатели, виждаме, че същите тези хора, които са с доброто отношение през изминалата година, консумират по-малко храни. Според данните на Националната статистика за второто и третото тримесечие, потреблението на основните храни, такива като олио, захар, кисело и прясно мляко и т.н. намалява на годишна база, като при някои категории има намаление от порядъка на 7 до 8%. Така че хора, които пестят от парите си за храна, не могат да кажат, че в икономически план годината е била по-добре за тях. Това може да го видите в магазините, от нивото на което се пълнят кошничките. Но е хубаво, че хората са оптимисти, защото не всичко е пари, не всичко е стандарт на живот. Човек трябва да има и по-позитивно отношение към живота.

Лично моето отношение към годината е, че това е година на подготовка. Тоест, от един период, който не беше особено добър, към един период, който ще бъде значително по-лош. Защото, ако погледнете големите течения в икономиката, не можете да видите никъде поле за оптимизъм. Да речем, виждате един от основните проблеми не само на българската икономика, а изобщо в света е нарастването на дълговете, и по-точно нарастването на разходите за тяхното обслужване. В резултат от увеличението на основните лихви на централните банки, разходите за лихви общо надхвърлиха бюджета за отбрана на Съединените американски щати, аналогична тенденция върви в Европа, просто с известно закъснение.

Така че оценката на повечето икономисти, в т.ч. и на икономисти от Международния валутен фонд е, че натрупването на все по-големи и по-големи дългове ще доведе света до една дългова криза, с която ще бъде много трудно да се справим с традиционните мерки. И от тук насетне, очакванията са за последващо намаляване на лихвите, т.е. това означава връщане на инфлацията, това означава потапяне в същия онзи хаос, от който така старателно се опитахме да избягаме и да го кажем така, в края на тази година, вече голяма част от хората, от икономистите, смятат, че сме избягали, но всъщност не - това е отлагане, но не и окончателно решаване на проблема.

Започнахте с пример за хората, които пълнят все по-малко своите кошници. А да погледнем към работните места и това, дали българите работят повече през 2023 година, или напротив, обичат да си почиват? И как се отразява това на икономиката, вашите наблюдения?

Всеки обича да си почива, няма човек, който да не обича да си почива и затова, да правим такива генерализации за българи, американци, французи, няма абсолютно никаква разлика. Вероятно си спомняте как миналата и по-миналата година в Съединените щати, тъй като там има официална статистика за това, броят на хората, които официално напускат работа, заради това, че се опитват да ги върнат обратно на работните им места. Съвсем кратък период, в който се работеше на т.нар. дистанционен режим на работа или хоум офис беше, за да привикнат хората да си стоят вкъщи. И когато компаниите се опитаха да ги върнат по офисите, огромна част от тях напуснаха.

Числото на напусналите бележи абсолютен рекорд в историята изобщо, откакто се води тази статистика. Та затова не бих казал, че някой може да направи изключение, пак казвам, независимо за кого става дума, дали за българи, дали за някои други хора от различни държави. Проблемът е, че безработицата започна постепенно да се увеличава и според мен, има фундамент, който ще подкрепи тази тенденция. Виждаме намаляването на националното производство, виждаме потъването на някои от нашите основни търговски партньори в рецесия. Германия вече преживя една техническа рецесия, но се е запътила към втора рецесия, което означава ограничаване на бизнеса, ограничаване на работните места, затруднения с изплащането на заплатите или най-малкото затруднение с поддържането, с догонването на темпа на инфлация.

Това означава, че хората ще трябва да работят още повече, за да могат някак да свързват двата края. В този смисъл, независимо какво е желанието им, действителността ще бъде съвсем различна от това, което ние искаме. И между другото, това е една тенденция, която ако мога така да кажа, се разпростира изобщо в света към ограничаването на икономическата активност. Погледнете данните за външната търговия, според информацията за септември месец, във физически обем, външната световна търговия е намаляла с 3,2%. И ако погледнете общо периодите последните 11 месеца, ще видите, че през 10 от тях търговията намалява. Подобна неблагоприятни тенденция и тренд имахме само по времето на COVID, когато беше, мисля, че 10 последователни месеца и преди това 2007-2008 г. по време на т.нар. голяма рецесия, когато имахме 13 месеца по ред свиване на външната търговия.

На фона на последните събития, които се разиграват в Червено море и невъзможността да овладеем този процес, по всяка вероятност трендът ще продължи доста по-дълго, отколкото предишния път. Oгромна част от икономиките са отворени и оборотите им зависят от външното потребление. Така че свиването на външната търговия означава свиване на оборотите, намаляване на работни места, това е повсеместна тенденция. Ето във Финландия поради тяхната по-активна роля в санкциите, държавата отчете абсолютен рекорд по броя на фирмите, които за последните 12 месеца изпаднаха във фалит, около 3300 компании. И между другото, отнесено на годишна база, това е около 25% повече, отколкото миналата година, тази тенденция постепенно се разпростря навсякъде.

Цялото интервю ТУК!