Ако изборите са днес, за движението на Николай Бареков са готови да гласуват 4,8 на сто от избирателите, съобщава bnews.bg. Това показва проучване на Сова Харис, правено преди журналистът да обяви официално влизането си в политиката. Реформаторският блок и платформата, която може да се развие около движението "България без цензура" имат възможност съществено да разместят политическите пластове, се казва в анализа на социолога Васил Тончев .
Ако изборите са днес, за движението на Николай Бареков са готови да гласуват 4,8 на сто от избирателите.
Това показва проучване на Сова Харис за електоралните нагласи, правено преди журналистът да обяви официално влизането си в политиката. Изследването е по поръчка на вестник "Преса". Той анализира, че Реформаторският блок и
платформата, която може да се развие около движението "България без цензура" имат възможност съществено да разместят политическите пластове.
На въпроса "вие лично бихте ли гласували за Демократичен реформаторски блок 7.6 на сто от запитаните отговарят с "Да". За Движение България без цензура-4.8%, а за БАСТА-1.5%.
Ясно е, че преструктурирането в дясната страна на политическия спектър вследствие на намалялата подкрепа за ГЕРБ отваря ниша, в която могат да се вместят новите субекти. Не случайно всички се обявиха за десни или дясно-центристки, смята Тончев. Той припомня, че
за реформаторите първоначално изглеждаше, че те могат да получат летящ старт с много висок таван.
Ако последователно бяха овладели гражданската енергия и бяха отговорили адекватно на очакванията на протеста, възможността за превръщането им в основна политическа сила вдясно с тенденция за достигане на позицията на първа политическа сила в страната, изглеждаше съвсем реална. "Опасявам се, че нещата вече не стоят така.
Опитите за колаборация с ГЕРБ, колебливостта при вземане на решения, заставането зад абсурдното искане за "оставка веднага, пък след това ще мислим какво да правим"
бързането за влизането във властта, което обслужва единствено интересите на ГЕРБ, приемането на Президента за свой патрон – всичко това води до убийството на гражданския патос и свеждането на мисията от рестарт на системата до "стани за да седна", смята още Тончев.
Според него в момента движението на реформаторите се превръща в патерица на ГЕРБ и в проект със срок на годност един до два парламентарни мандата. "Дори и в тази си позиция ДРБ ще играе съществена роля на българската политическа сцена в непосредствено бъдеще.", убеден е, обаче, социологът.
Той анализира, че
другият политически проект, който от самия анонс на възникването си привлича общественото внимание, е "България без цензура" на Николай Бареков.
"Ако при ДРБ става дума за идеология, в този случай става дума за прагматизъм. Значителна част от избирателите у нас искат промяна, защото нямат доверие на нито една от изявените партии", смята Тончев. Според него това е центристкият електорат, който се лута между двата полюса и не се влияе от призраците на миналото.
Политически субект, който може да играе ролята на балансьор с възможност да взаимодейства и в двете посоки, обърнат с лице към конкретни проблеми, има бъдеще в нашата политическа действителност
убеден е социологът. Според него гражданският натиск за създаване на такава политическа формация е налице. "Въпросът е дали проектът на Николай Бареков ще отговори адекватно на тази обществена потребност", се казва в края на анализа.
Ако изборите бяха днес БСП ще получи подкрепата на 20.9 на сто от избирателите, а ГЕРБ 17.9%.
Това сочат данните от изследване на Сова Харис. То е по поръчка на в. "Преса" и е правено между 31 август и 9 септември 2013 г.
ДПС ще получи подкрепата на 6.2 на сто от избирателите, а НФСБ-2.3, Атака-2.1 и ДСБ-1.3.
Като цяло,
оценките за дейността на новите министри са аналогични на тези, които техните предшественици от кабинета на Бойко Борисов получаваха в средата и края на мандата на ГЕРБ
става ясно от анализа на Васил Тончев. При сегашната ситуация трябва да отбележим и факта, че се формират обществени нагласи, които консолидират подкрепата за партиите, стоящи зад правителството. Това обстоятелство води до повишаване оценката за дейността на членовете на кабинета.
Според мнението на избирателите, най-успешно засега се справят със задълженията си премиерът Пламен Орешарски и неговият заместник - министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев.
Те получават позитивка оценка от около една трета от гласоподавателите в страната. С потенциал да се присъединят към това ниво за оценка на дейнсотта си са още външният министър Кристиан Вигенин, министърът на отбраната Ангел Найденов, министърът на труда и социалните грижи Хасан Адемов,
министърът на финансите Петър Чобанов и министърът на икономиката и енергртиката Драгомир Стойнев.
Делът на нивото на положителни оценки за тях се движи между една четвърт и една пета от електората. Дали поради по-голяма пасивност или поради неумение да демонстрират действията си пред обществото, по-голямата част от министрите остават в зоната на 15-20% положителни оценки, което е по-ниско от подкрепара за политическите сили, които са ги издигнали.
В дъното на тази класация засега са министрите на околната среда и водите Искра Михайлова-Копарова и на инвестиционното проектиране Иван Данов, подчертават от Сова Харис.
Политологът Тончо Краевски: Стабилно мнозинство не означава край на политическата нестабилност
Дата: 10/05, 00:00
Експерт: Имотният бум от последните години приключи
Дата: 09/05, 23:55
Земетресение разлюля Аржентина
Дата: 09/05, 23:49
Прогноза: Бури и градушки застигат страната ни до дни
Дата: 09/05, 23:42
Путин е готов да се срещне със Зеленски и в трета страна, но при определено условие
Дата: 09/05, 23:351 Коментар