Две опаковки, две мерителни лъжички по 30 грама и на пръв поглед почти никаква причина за колебание. После поглеждаме етикета. В едната порция има 18 грама белтъчини, в другата – 24. Шест грама разлика са достатъчни, за да стане ясно, че при избора на растителен протеин на прах предната страна на опаковката само загатва част от информацията.
По-интересното е написано отзад: от какъв източник идват белтъчините, какъв е аминокиселинният профил, колко белтъчини действително получаваме в една порция и какво още влиза в състава. А после идва въпросът, който никой етикет не може да реши вместо нас – за какво ни е нужен продуктът. След тренировка, като допълнение към дневното хранене или защото млечните продукти просто не присъстват в менюто ни? Един продукт може да впечатлява със състава си, но това още не означава, че е най-подходящ за човека, който го държи в ръка.
Белтъчините участват в изграждането на мускулите и другите тъкани, както и в образуването на ензими. Организмът си ги набавя чрез храната, включително от бобови култури, соеви продукти, ядки и семена.
Понякога обаче дневното меню не осигурява достатъчно протеин. Причината може да бъде по-висока физическа активност, ограничен избор на храни или хранителен режим, който изключва животинските продукти.
В такива случаи растителната добавка помага да се допълни приемът на белтъчини. Тя може да бъде подходяща за спортуващи, вегани, вегетарианци и хора, които избягват млечните храни. Най-добър резултат се постига, когато протеиновият шейк е част от разнообразно хранене, съобразено с потребностите на организма.
Граховият, оризовият, конопеният и соевият протеин се различават по съдържание на аминокиселини, белтъчини, мазнини и фибри.
Граховият протеин е добър източник на лизин и често присъства във формули за активно спортуващи. Оризовият допълва аминокиселинния състав на протеините от бобови растения. Конопеният може да съдържа повече фибри и полезни мазнини в зависимост от начина на обработка. Соевият също има добър аминокиселинен профил, но не е подходящ ако имате алергия към соя.
Когато се сравняват различни растителни протеини, значение има и формата, в която са произведени. Изолатите обикновено съдържат по-висок процент белтъчини, докато други продукти запазват повече от естествените фибри и мазнини на растителната суровина.
За човек, който иска да увеличи приема на белтъчини след тренировка, по-концентрираната формула може да бъде подходяща. При търсене на по-засищаща междинна закуска интерес представляват и продуктите с допълнителни фибри.
Различните растения съдържат незаменими аминокиселини в различни количества. Зърнените култури обикновено имат по-малко лизин, докато при бобовите растения съдържанието на метионин може да бъде по-ниско.
Съчетаването на няколко източника позволява аминокиселините да се допълват. Граховият, оризовият и конопеният протеин имат различен хранителен профил, което прави комбинацията между тях подходяща за по-балансирана формула.
При избор на растителен протеин е добре да се провери какви източници са използвани, колко белтъчини съдържа една порция и какви други съставки присъстват. Самото изброяване на няколко растителни протеина не е достатъчно, ако количеството белтъчини остава ниско или продуктът съдържа неподходящи алергени.
Най-напред сравнете теглото на порцията с количеството белтъчини в нея. Ако една доза тежи 30 грама и съдържа 21 грама протеин, белтъчините представляват приблизително 70% от продукта.
Останалата част може да включва въглехидрати, мазнини, фибри, подсладители, ароматизанти, витамини и минерали. Присъствието им трябва да се прецени според хранителния режим и личната поносимост.
Следващата стъпка е проверка на съставките и алергените. Обозначението „веган“ показва, че продуктът е предназначен за хранене без животински съставки, но не означава автоматично, че не съдържа соя, глутен или следи от ядки.
Вкусът и разтворимостта също имат значение. Дори добре подбраният състав трудно ще се превърне в част от ежедневието, ако напитката е прекалено сладка, разтваря се трудно или създава стомашен дискомфорт.
Европейският орган за безопасност на храните посочва референтна стойност от 0,83 грама белтъчини на килограм телесно тегло дневно за здрави възрастни. При човек с тегло 70 килограма това означава приблизително 58 грама за целия ден, набавени от храната и евентуалните добавки.
При редовно спортуващи потребностите могат да бъдат по-високи. Международното дружество по спортно хранене посочва ориентировъчен прием от 1,4 до 2 грама белтъчини на килограм дневно за физически активни хора.
Конкретното количество зависи от натоварването, възрастта, хранителния режим и здравословното състояние. Приемът на протеин на прах може да бъде след тренировка, между храненията или към закуската. По-важно е какво количество белтъчини се набавя през целия ден, отколкото дали шейкът е изпит в точно определен час.
Цената на опаковката не показва колко белтъчини получавате за парите си. По-полезно е да сравните стойността на действителното количество протеин.
При опаковка от 900 грама за 31,50 евро със 70% белтъчини получавате 630 грама протеин. Това означава 5 евро за 100 грама белтъчини. Друга опаковка със същото тегло, която струва 27 евро, но съдържа 50% протеин, осигурява 450 грама белтъчини. При нея 100 грама белтъчини струват 6 евро.
Ако търсите най-добрия растителен протеин, разгледайте състава, аминокиселинния профил, съдържанието на белтъчини, алергените и цената за реално получен протеин. Най-подходящият продукт е този, който отговаря на потребностите Ви и се вписва в ежедневното Ви хранене.
Да. Организмът се нуждае от белтъчини всеки ден, включително когато не спортувате. Добавката може да се приема в почивните дни, ако храната не осигурява необходимото количество.
Растителните протеини по правило не съдържат млечни съставки, което ги прави подходящ вариант за хора с непоносимост към лактоза. При алергия към млечни белтъци трябва да се провери дали на етикета са посочени възможни следи от мляко.
И двата варианта са подходящи. Водата не добавя калории, а растителната напитка променя вкуса и може да увеличи количеството белтъчини, мазнини или захари според състава си.
При някои хора е възможен дискомфорт заради определени подсладители, повече фибри или чувствителност към конкретна съставка. Приемът на по-малка порция в началото помага да се прецени индивидуалната поносимост.
При бъбречни заболявания количеството белтъчини трябва да се определи от лекар или специалист по хранене. Общите препоръки за здрави възрастни не могат да заместят индивидуалната преценка.
*публикация
САЩ нанасят нова вълна от удари в Иран
Дата: 01/09, 20:35
Министър Демерджиев: Сигурността на ЕС съществува само при сигурни външни граници
Дата: 01/09, 20:23
МФ: Дефицитът се очаква да достигне до 3 млрд. евро
Дата: 01/09, 20:17
Калас: Хибридните атаки на Русия няма да спрат ЕС да подкрепя Украйна
Дата: 01/09, 20:05
