На днешната дата в историята

Дата: 07/07, 07:13

фото: pixabay.com

175 г. – Комод е обявен за император на Римската империя.

1456 г. – При повторно разглеждане Жана д'Арк е оправдана от обвинението в ерес 25 години след екзекуцията ѝ.

1543 г. – Френската армия завладява Люксембург.

1585 г. – Английска експедиция основава колония на брега на Вирджиния в Северна Америка.

1754 г. – В Ню Йорк е открит най-старият университет в Северна Америка – Колумбийският, първоначално като Кралски колеж.

1807 г. – Наполеон I Бонапарт се среща с руския цар Александър I, за да обсъдят подялбата на Европа между двете страни и начините, по които да се противопостави на британските интереси на континента.

1829 г. – Открита е пистата за конни надбягвания Ейнтрий Рейскорс близо до Ливърпул, Англия.

1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Предният отряд от руската армия, начело с генерал Гурко влиза в Търново.

1879 г. – Създават се първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България.

1898 г. – Президентът на САЩ Уилям Маккинли подписва резолюция за анексирането на Хавай.

1926 г. – Румънското правителство обявява в Южна Добруджа обсадно положение и вкарва редовна армия в областта.

1928 г. – По заповед на Иван Михайлов е ликвидиран генерал Александър Протогеров.

1937 г. – Япония нахлува в Пекин, Китай, започва Втората китайско-японска война, част от Втората световна война в Азия, продължила до 1945 г.

1941 г. – Втората световна война: Армейски части на САЩ се разполагат в Исландия, за да предотвратят инвазията на Нацистка Германия на острова.

1969 г. – Започва изтеглянето на първите американски войски от Южен Виетнам.

1974 г. – Националният отбор по футбол на ФРГ печели като домакин Световното първенство по футбол 1974.

1978 г. – Обявена е независимостта на държавата Соломонови острови от Обединеното кралство.

1980 г. – Иран приема шериата за основен закон в ислямската република.

1983 г. – Студената война: Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на Генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов.

1985 г. – 17-годишният немски тенисист Борис Бекер става най-младият шампион за цялата история на турнира Уимбълдън.

1988 г. – Изстрелян е съветският космически апарат Фобос 1 към Марс с български прибор на борда.

2005 г. – Атентатори самоубийци предизвикват последователно четири бомбени експлозии в Лондонския обществен транспорт и убиват 52 човека.

2007 г. – Негово светейшество Бенедикт XVI издава апостолическото писмо Motu Proprio Summorum Pontificum, с което свещеният за католицизма латински език, след прекъсване от 46 години, отново е официален за литургията и равноправен с вулгарните езици на съответната страна.

2007 г. – На всеки от седемте континента се провеждат серия от концерти, Live Earth, посветени на съхраняването на Земята.

Родени на 7 юли

1511 г. – Джорджо Вазари, италиански художник и архитект († 1574 г.)

1752 г. – Жозеф Мари Жакард, френски механик, създател на тъкачния стан († 1834 г.)

1809 г. – Александър Ган, руски офицер († 1895 г.)

1835 г. – Бачо Киро, български просветител и революционер († 1876 г.)

1843 г. – Камило Голджи, италиански физик, Нобелов лауреат през 1906 г. († 1926 г.)

1855 г. – Лудвих Гангхофер, немски писател († 1920 г.)

1859 г. – Бончо Балабанов, български военен деец († 1939 г.)

1860 г. – Густав Малер, австрийски композитор и диригент († 1911 г.)

1873 г. – Шандор Ференци, унгарски психоаналитик († 1933 г.)

1882 г. – Янка Купала, беларуски писател († 1942 г.)

1884 г. – Лион Фойхтвангер, немски белетрист и драматург († 1958 г.)

1887 г. – Марк Шагал, беларуски художник († 1985 г.)

1891 г. – Иван Вариклечков, български адмирал († 1974 г.)

1899 г. – Джордж Кюкор, американски режисьор († 1983 г.)

1901 г. – Виторио Де Сика, италиански режисьор († 1974 г.)

1903 г. – Стивън Рънсиман, британски историк († 2000 г.)

1905 г. – Аракен Патушка, бразилски футболист († 1990 г.)

1907 г. – Робърт Хайнлайн, американски писател († 1988 г.)

1919 г. – Димитър Пеев, български писател († 1996 г.)

1923 г. – Ливиу Чулей, румънски режисьор

1924 г. – Мирослав Миндов, български актьор († 2018 г.)

1926 г. – Радка Кушлева, българска народна певица († 1984 г.)

1929 г. – Райнхард Баумгарт, немски писател († 2003 г.)

1931 г. – Дейвид Едингс, американски писател († 2009 г.)

1934 г. – Иван Димовски, български математик, член-кореспондент на БАН

1936 г. – Ричард Уилсън, шотландски артист

1937 г. – Альоша Кафеджийски, български скулптор и художник

1940 г. – Ринго Стар, английски рок музикант (The Beatles)

1941 г. – Алан Дърбан, уелски футболист

1945 г. – Мати Салминен, финландски певец

1947 г. – Антон Радичев, български актьор

1947 г. – Пенчо Пенев, български юрист

1947 г. – Петър Горанов, български художник

1956 г. – Илиян Василев, български дипломат

1958 г. – Александър Авджиев, български телевизионен водещ († 2012 г.)

1959 г. – Алесандро Нанини, италиански пилот във Формула 1

1960 г. – Теодор Елмазов, български актьор

1964 г. – Бончо Генчев, български футболист

1968 г. – Джорджа Фокс, американска актриса

1968 г. – Диана Дудева, българска гимнастичка

1977 г. – Христо Христов, български поет

1982 г. – Роби Джинепри, американски тенисист

1984 г. – Алберто Акуилани, италиански футболист

1985 г. – Иван Станев, български волейболист

1985 г. – Марк Щайн, немски футболист

1987 г. – Силвия Петкова, българска актриса

1988 г. – Андрей Новаков , български евродепутат