Д-р Щонова по скъсани дънки и розов потник написа най-тъжните думи

11/08/2024, 16:43

Кадър ФБ

Популярната докторка от bTV, която бе и черешката на тортата в предаването Dancing stars - Неделя Щонова, трогна цялата социална мрежа с трогателни думи, свързани с Робин Уилям и смъртта му.

Тя обвърза всичко с деменцията, Паркинсона, тежката депресия и Алцхаймера.

Ето какво пише тя:

"Цветята
И белите птици
В океана на душата

На 11-ти август 2014 година големият американски актьор Робин Уилямс се обеси.

Животът му изобилстваше от награди - „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля, участие във филма „Добрият Уил Хънтинг“, две награди „Еми“, шест награди „Златен глобус“, четири награди „Грами“.

Той е на 13-то място в списъка “100 най-големи комици за всички времена", а през 2009 година е отличен като “Легенда на Дисни”.

Кралят на комедията, признат за “най-забавният човек на света”, се обеси в дома си в Калифорния.

Защо?

Деменция с телца на Леви, Паркинсон, жестока депресия, болест на Алцхаймер?
Възможни причини.

Днес, когато стават 10 години от смъртта на “прекрасната искрица лудост” Робин Уилямс, си спомних, как в Лос Анджелис, Тони Робинс ми разкри истинската причина:

- Успехът, постиженията и парите нямат нищо общо с пеещите фонтани в душата. Различни галактики са. Да е спокойно в теб … и да ти дъха на щастие в сърцето … е нещо, което иска дълбока, осъзната, самостоятелна, вътрешна работа.

И не е свързано с награди, известност, кариера, почести, постове и пари. Не е свързано с Aston Martin-а ти, с хайвера или Rolex-а Sky-Dweller Yellow Gold за 50 000 евро.

Свързано е с усещане за покой и цъфтеж на душата.

Иска си … радост, вътрешно щастие, духовно богатство, свидност, благодарност …

И целият този вълшебен свят, всичкото това утвърждаващо изкуство, е нещо, което, всеки ден, ювелирно творим, вътре в себе си.
Или пък … НЕ творим!

Роби беше всичко – доктор, летец, вълшебен дух, бавачка, професор, президент, Питър Пан.

Винаги разсмиваше и забавляваше.

Публиката.
Другите.
Външният свят.
Хорските очаквания.
Медиите.
Все другите!

Но той самият никога не се погрижи за собствената си най-фина енергия.
Никога не се погрижи за крилата, светлината и цветята … в собствената си душа.

Тя го болеше.

Но той не чуваше.
Не обръщаше внимание.
Беше твърде, твърде зает с това да радва другите.
Депресията го разби на хиляди самотни болки … които един ден … скъсаха язовирната стена.

Затова е важно …
Особено днес, в урагана на материалния и толкова екстериорно ориентиран свят, да се завръщаме при душата си, да я оглеждаме, чистим, изкъпваме, стопляме, подреждаме.
Да се грижим за невидимия интериор в нас.

Дълги години съм живяла в Африка, Мозамбик.

В Мапуто видях интересно измерение на бедността - въпреки, че обядваше само салата от листа, глухарчета и ядливи цветя, моята приятелка Абу бе винаги щастлива и усмихната.

В щастието няма стандарт.
То е състояние на ума.

И е хубаво да поддържаме цветята в нас, живи.
Живи от влагата в очите.
И да ги отглеждаме, като съвършено разлистени.
Вътре, дълбоко в душите.

За да огрява Слънчо душата, трябва дълбока вътрешна работа.

Дай, Боже, всекиму! "