Векове наред това българско градче е било република по-либерална от Франция и САЩ

Дата: 23/09, 19:00

Кадър

Копривщица е била цели векове република без сенат и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската и сто пъти по-демократическа от американската.

Така я описва Захари Стоянов.

2070 души живеят по адресна регистрация днес в Копрившица.

Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.

Намира се в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица. В исторически повествования е наричан „Бунтовната столица на българското Възраждане“.[3] Песента „Хубава си, моя горо“ с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов през 2014 г. е обявена за официален химн на града.

Разположен на 1060 m надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева (−4,2 °С е температурата през най-студения месец – януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16,8 °С е температурата през най-топлия месец – юли) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.

Планинските масиви са покрити с вековни букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глиган, елен, лисици, вълк, орли и др. В околностите на града са наблюдавани и редките скален орел и черен щъркел.

Копривщица има земеделска и животновъдна традиция – въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картоф, ръж, фасул, грах, джанка, тиква, тиквичка, някои видове ябълка, арония, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави, коне, кокошки и патици. В самия град и околностите могат да бъдат видени и широк спектър от полезни билки.

Водите на река Тополница се обитават от пъстърва, мряна, клен, речен кефал и кротуша

Според повечето изследователи името на града идва от коприва (или копривище), като Владимир Георгиев го смята за превод на по-ранно тракийско наименование (*Усдик(е), буквално „коприва“. Друга хипотеза, предлагана от Васил Миков, свързва остарялата форма на името „Копришица“ с гръцкото κοπριά („обор“, „торище“). Ст. Васев предлага етимология от „куп речици“, която е отхвърляна от по-късните автори.[9]Освен преждеизброените догадки, краеведът Петко Будинов изказва предположение, че наименованието на града би могло да произхожда от евентуално рудокопачество в района и свързаните с него думи „копат“ и „рупци“ – Копрупци

Предположения за други смисловоподобни на Копривщица според арх. Теофил Теофилов наименования на града са: Коприца, Коприйца и Коприщица, произхождащи от глагола (на латински: Coopertus – покривам, скривам)

Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.

Поради благоприятните природни условия в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. „жупа“. Жупа е славянска дума и означава при южните славяни „челяд“ (деца) и едновременно земята, която владеят няколко роднински семейства. Те поставили началото на ново селище. С увеличаване на броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки, свързани с него. Оттам идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската (Кокон) махала и днес се нарича Жупата. Тази част представлява малък площад, разположен в центъра на махалата. През 1901 г. на югозападния зид, заграждащ площада, е издигната чешма, наречена „Райна“ или „Райновец“. Нейни ктитори са жените от местното дружество „Благовещение“. Тази част от махалата се нарича и „Изгорът“

Копривщица (по турски Авраталан, Женско поле) е най-главното войнишко село в Средна гора и се намира на разстояние 10 часа път от Пловдив. Легендата за рилската болярка, която измолила от султана ферман за селището, намира отражение в османското му име.

Местност край Стрелча с името Аврет Аланъ за пръв път се споменава в османски документ (вакъфски регистър) през 1525 г. По онова време мястото не било населено, но там имало обработваема земя (мезра) и две летни пасища. Името не се намира в други документи до 1614 г., когато Аврет Аланъ вече било вакъфско село със 127 християнски домакинства.

Сред големите привилегии, които селището получава, е забраната турчин да минава през него на кон, а копривщенци могат да носят цветни дрехи, високи калпаци, да яздят добри коне и да ползват добро оръжие. Тези придобивки несъмнено потвърждават войнишкия статут на селото, като копривщенските войници в редовете на турската армия достигат Пеща и Виена. Те живеят относително свободно, без да плащат големи данъци като останалото население на българските земи, и скоро броят на жителите на селището достига 10 000 души. Балабан юнак, проявил се с храброст във войните с австрийците жител на Копривщица, измолил за родния си град нов ферман, според който Копривщица е подчинена непосредствено на султана и е свободна от всякакви данъци с изключение на вноската в полза на цариградската Фетхи джамия. Пак според фермана местните началници имат право да носят особени шапки и там живее само един турски чиновник, подчинен на тамошните началници.

Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти – през 1793, 1804 и 1809 година – го ограбвали, опожарявали и прогонвали жителите му, като от първото поселище е останала единствено „Павликянската къща“. При нападението от 1793 година копривщенски бежанци се разпръскват от Пловдив до Одрин и Димотика.Благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.

Според оскъдните сведения може да се изведе заключение, че Копривщенският революционен комитет е формиран в годините между 1867 и 1871 г. В тези времена в града се събират редица борци на освободителното движение. От групи без ясна програма за действие постепенно се извършва преход към структури по модел на изграждащата се по това време Вътрешна революционна организация. Сведенията за динамичната конспиративна мрежа от времето на Левски, по малкото оцелели документи и известни фотографии на Апостола направени от ловчанлията Никола Хитров в Копривщица сочат, че преломът настъпил в края на 1870 година е дело и на пристигналият в града рилски духовник Кесарий. Този пръв комитет организира водачите на Априлското въстание, много от които са от копривщенските съратници на Апостола.

В спомените на доживелите до Освобождението революционери за начало на копривщенският комитет, които съставят протоколите на Копривщенската поборническа комисия се пише за ранно основаване на комитета през 1867 година. Това са четниците Никола Беловеждов, Петко Бояджиев, Петър Жилков и Танчо Шабанов – дейци със съществен принос в делата на комитета.

При посещението на Георги Бенковски в в Копривщица през януари 1876 г. и състоялата се среща в къщата на Патьо Млъчков при участие на Танчо Шабанов, Патьо, Найден Попстоянов, Тодор Каблешков, Нешо Попбрайков, Рашко Хаджистойчев и други поборници полагат клетва и решават да се възстанови революционната организация в селото.

„Ето така, прочее, съдбоносното дѣло на Априлското възстание въ 1876, съ своитѣ пламъци до небеса, съ своитѣ ужаси и съ своята велика роля въ новата ни история, бива мигомъ и геройски прѣдрѣшено.“

През Светлата неделя на 9 април 1876 г. лагера на копривщенските чорбаджии – туркофили се събира на съвет в дома на Петко Кесяков – Моллата. На това съвещание се взима решение да се направи донос, който да се занесе на мютесарифина във Филибе от Черню Илиев Керимикчийски. Куриера, за тяхно съжаление заедно с коня си пада по пътя в един дол и премазан остава да се цери. В последващите събития той отказва да довърши задачата си. Георги Тосунов, Тодор Каблешков и д-р Спас Иванов правят опит да предотвратят предателство, но въпреки това то става в Златица.

На 20 април 1876 г. избухва Априлското въстание. Бързо са сформирани две чети и са изпратени да обградят конака и заптиетата в него. Тук, на Калъчевия мост, пуква първата пушка. Групата, предвождана от Георги Тиханек, случайно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчевия мост и Тиханек го застрелва. Това е първият турчин, убит във въстанието. Въстанието е обявено от Тодор Каблешков, а начело застава друг копривщенец – Гавраил Хлътев, познат на поколенията като Георги Бенковски – непреклонният и пламенен водач на народния бунт, загинал геройски в Тетевенския Балкан. На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепен от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5000 души, начело е Хафъз паша. Той вече е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си – миралай Хасан бей, да се „погрижи“ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те провождат за преговори с Хасан бей отец Дончо Плачков, като предават на турците дори дървените топове и плащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на разграбване, а жителите – на клане. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.

Впоследствие, след разгромът на въстанието в околностите откриват повече от 150 трупа на жители на града, а според Джанюариъс Макгахан там и в околностите са избити над 300 души. Голям е и броят на заточените, изкланите и избесените по-късно.

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!