Обезлесяване и глад: Как изчезването на горите застрашава живота на децата в Папуа

23/09/2024, 23:07

Кадър Нова ТВ

Лошо хранене и недоразвити деца. Коренното население в Индонезия страда от последиците от мащабното обезлесяване. Местен експерт казва, че е от липсата на „саго”. Папуасите го събирали от гората, поколения наред. „Местните, особено по-младите, не разпознават собствените си традиционни храни, които са ги поддържали поколения наред”, смята експертът.

От почти десетилетия случаите на недохранване и забавяне на растежа се появяват все по-често. Племето живее на територията на своите предци в Южна Папуа, в Източна Индонезия, която е населена предимно от етнически малцинства, разказва репортаж на Дойче веле и Нова нюз.

Случаи на недохранване се появяват в село Занеги през 2013 г., четири години след като правителството нарежда големи части от горите в Южна Папуа да бъдат превърнати в източник на храна и енергия. Четири деца са починали от диария и остри респираторни инфекции.

В сравнение с децата на неговата възраст, Ефраим има забавен растеж от раждането си. Той е едно от многото малки деца в селото, за които се грижи Нораини, акушерка, която е в Занеги, повече от 8 години. „Те мислят само за днес. Не мислят какво ще ядат утре. Просто мислят какво може да се яде днес”, разказва акушерката.

За недохранените деца обикновени инфекции като диария, пневмония и малария, могат да бъдат фатални. Нораини казва, че основният фактор е промяната в храненето от традиционни храни, повече ултра преработени храни. „Ако готвят зеленчуци, ястието се смесва с нудли. Те правят това всеки ден”, посочва още тя.

Папуасите традиционно разчитат на саго, местната основна храна с нишесте. „Сагото” е нишесте извлечено от сърцевината на сагови палми, които растат в изобилие в тази блатиста торфена среда на Южна Папуа. През няколко седмици Бонифаци води двете си дъщери да берат саго в гората на техните предци. То се намира по-лесно от ориза, защото всяко семейство има сагови палми.

Едно възрастно сагово дърво може да даде между 150 и 300 килограма сухо нишесте, което се преработва за консумация. Но през последните десетилетия сагото става все по-рядко и сега се използва по-често за традиционни церемонии, отколкото като храна.

По-старото поколение вече няма силата да предотврати промяната в консумацията на основни храни сред коренното население „Най-много ме плаши идеята за заличаване, когато по-младото поколение започне да отхвърля обичаите и традициите”, казва Бонифаци.

По традиция, мъжете са основно отговорни за лова на дивеч, докато сагото е отговорност на жените. Но тази традиция може да оцелее само докато гората остане непокътната.

Южна Папуа представлява една от най-големите останали тропически гори в света. Но от 2009 г. насам компания с мощни връзки, наречена „Метко Енерджи”, получи разрешение да изсече 5 от 170 хиляди гора в сърцето на територията на папуасите.

Целият репортаж можете да видите тук: