1 ноември 1909 г. - „Машината спира“, един смразяващ разказ

01/11/2013, 16:57

1 ноември 1909 г. Едуард Mорган Форстър публикува своя смразяващ разказ „Машината спира“, разказващ за едно футуристично и информационно-ориентирано общество. Днес някои аспекти дори не са чак толкова футуристични.

В него авторът говори за нашите далечни потомци: те живеят в уединени килии в подземни градове и почти не излизат от тях. Глобалната Машина е онази, която се грижи за неща като храна, дрехи и подслон. Затова пък могат в един само миг да установят телевизионен контакт с който и да било човек на Земята, където и да се намира той.

„Машината спира“ излиза в ноемврийският брой на The Oxford and Cambridge Review. Произведението е над 12 хил. думи. Често е наричано дълъг къс разказ, друг път – роман.
Форстър не е бил възприеман за фантаст. Този негов разказ обаче се появява точно между неговия трети и четвърти роман, съответно „Стая с изглед“ (1908 г.) и „Хауърдс Енд“ (1910).

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    79 г. — Започва едно от големите изригвания на вулкана Везувий.
•    1520 г. — Фернандо Магелан открива проток между Атлантическия океан и Тихия океан, който по-късно е нареченМагеланов проток.
•    1755 г. — Лисабонското земетресение: Лисабон е почти напълно разрушен, загиват между 60 и 100 хил. души
•    1897 г. — Учреден е ФК Ювентус (Торино).
•    1900 г. — Започва да функционира първата у нас водноелектрическа централа, ВЕЦ Панчарево, която захранва 600 лампи, осветяващи София.
•    1909 г. — В Пловдив за първи път е честван Денят на народните будители.
•    1914 г. — Първата световна война: Край брега на Чили започва една от големите морски битки между германския и британския военни флотове — битката при Коронел.
•    1922 г. — Последният султан на Османската империя, Мехмед VI, абдикира.
•    1928 г. — Цар Борис III открива 10-километровата жп линия Асеновград — Пловдив.
•    1928 г. — Турският президент Мустафа Кемал Ататюрк въвежда съвременната 29-буквена турска азбука, която заменя старата османска турска азбука в официалния турски език.
•    1944 г. — Създадена е Българската хорова капела „Светослав Обретенов“.
•    1944 г. — Във Великобритания е създадено първото дружество на привържениците на веганството.
•    1946 г. — Провежда се първият мач в историята на NBA.
•    1954 г. — В Алжир избухва въстание за независимост от Франция.
•    1962 г. — Монголия става член на ЮНЕСКО.
•    1964 г. — Отворени са временни проходи през Берлинската стена.
•    1974 г. — Открита е водноелектрическата каскада Белмекен - Сестримо.
•    1981 г. — Антигуа и Барбуда придобива независимост от Великобритания.
•    1989 г. — В Одеса, Украйна, е основан българският вестник Роден край.
•    1993 г. — Влиза в сила Маастрихтският договор, с който се създава Европейския съюз
•    1998 г. — Създаден е Европейският съд по правата на човека.

Родени

•    1757 г. — Антонио Канова, италиански скулптор
•    1778 г. — Густав IV, крал на Швеция
•    1842 г. — Стоян Новакович, сръбски учен и политик
•    1864 г. — Елизавета Фьодоровна, руска княгиня
•    1871 г. — Ангелко Кръстич, македонски поет
•    1871 г. — Стивън Крейн, американски писател
•    1873 г. — Божан Ангелов, български критик
•    1878 г. — Карлос Сааведра Ламас, аржентински политик, Нобелов лауреат
•    1879 г. — Пал Телеки, министър-председател на Унгария
•    1880 г. — Алфред Вегенер, немски метеоролог и геолог
•    1884 г. — Анибале Бергонзоли, италиански офицер
•    1887 г. — Лорънс Стивън Лоури, британски художник
•    1889 г. — Филип Ноел-Бейкър, британски активист за мир с канадски произход, Нобелов лауреат
•    1897 г. — Карло Луканов, български комунист
•    1902 г. — Ойген Йохум, немски диригент
•    1911 г. — Анри Троая, френски писател и историк
•    1921 г. — Илзе Айхингер, австрийска поетеса
•    1923 г. — Гордън Диксън, канадски писател фантаст
•    1924 г. — Сюлейман Демирел, министър-председател и президент на Турция
•    1924 г. — Янко Янков, български актьор
•    1925 г. — Надя Тодорова, българска актриса
•    1929 г. — Димитър Йорданов, български футболист
•    1930 г. — Иван Колев, български футболист
•    1938 г. — Ибрахим Касимов, български аграрен учен и общественик
•    1938 г. — Пламен Дончев, български актьор
•    1939 г. — Бернар Кушнер, френски общественик
•    1943 г. — Салваторе Адамо, белгийски певец
•    1944 г. — Иван Бенчев, български изкуствовед
•    1944 г. — Рафик Харири, министър-председател на Ливан
•    1947 г. — Георги Петканов, български политик
•    1950 г. — Робърт Лафлин, американски физик, Нобелов лауреат
•    1952 г. — Лари Флинт, американски издател
•    1953 г. — Нанси Дейвис, американска астронавтка
•    1954 г. — Димитър Ефремов, български футболист
•    1957 г. — Питър Оустръм, американски артист
•    1962 г. — Антъни Кийдис, американски певец (Red Hot Chili Peppers)
•    1965 г. — Мариела Гемишева, български дизайнер
•    1973 г. — Айшвария Рай, индийска актриса
•    1974 г. — Сибин Майналовски, български писател, журналист и дизайнер
•    1975 г. — Елена Петрова, българска актриса
•    1981 г. — Пиер Фич, канадски гей-порно актьор
•    1983 г. — Наталия Тена, британска актриса
•    1984 г. — Милош Красич, сръбски футболист

Починали

•    1496 г. — Филип Калимах, италиански писател
•    1804 г. — Йохан Фридрих Гмелин, германски учен
•    1860 г. — Александра Фьодоровна, императрица на Русия
•    1865 г. — Джон Линдли, английски ботаник
•    1877 г. — Янко Матушка, словашки поет
•    1892 г. — Иван Богоров, български енциклопедист
•    1893 г. — Ян Матейко, полски художник
•    1894 г. — Александър III, император на Русия
•    1903 г. — Теодор Момзен, германски писател, Нобелов лауреат
•    1907 г. — Алфред Жари, френски поет
•    1922 г. — Методий Кусев, български духовник
•    1928 г. — Иван Антонов, български революционер
•    1941 г. — Христо Ников, деец на БКП
•    1944 г. — Шарл Дил, френски учен
•    1949 г. — Никола Жеков, български офицер
•    1953 г. — Александър Гиргинов, български политик
•    1956 г. — Пиетро Бадолио, италиански политик
•    1958 г. — Яхия Кемал Беятлъ, турски поет
•    1972 г. — Езра Паунд, американски поет
•    1979 г. — Мейми Айзенхауер, първа дама на САЩ (1953-1961)
•    1991 г. — Гунар Грен, шведски футболист
•    1993 г. — Северо Очоа, испански биохимик, Нобелов лауреат през 1959 г.
•    1995 г. — Васил Ильоски, македонски писател
•    2000 г. — Стивън Рънсиман, британски историк
•    2006 г. — Донка Паприкова, социален работник
•    2006 г. — Стойчо Мазгалов, български актьор
•    2007 г. — Пол Тибетс, американски генерал
•    2008 г. — Димитър Калчев, български политик
•    2010 г. — Пенка Цицелкова, българска актриса

Празници

•    Световен ден на веганството
•    Римокатолическа църква — Ден на Вси светии
•    България
•    Ден на народните будители
•    Ден на българската наука — От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като свой празник.
•    Ден на българската журналистика — Отбелязва се в Деня на народните будители, с решение на Съюза на българските журналисти. В деня на празника се връчват наградите на съюза.
•    Алжир — Ден на революцията и на независимостта (от Франция, 1962 г., национален празник)
•    Антигуа и Барбуда — Ден на независимостта (от Великобритания, 1981 г., национален празник)
•    Британски Вирджински острови — Ден на свободата
•    Словения — Ден на възпоменанието