Надпревара с времето: Двойка се жени преди смъртта на младоженеца от рак

03/11/2013, 15:25

Анди и Кели Янг са заедно от осем години, но прекарват само един месец като съпруг и съпруга, преди смъртта на младоженеца, пише "Дейли Мейл", цитиран от "24 часа".

49-годишният Анди Янг е диагностициран с рак на гърлото през май 2009 г., но три години по-късно коварната болест се разпространява в дробовете, а накрая стига и до мозъка му. Докторите съобщават на двойката, че заболяването на Анди е терминално.

29-годишната Кели, която живее в Гласгоу, си спомня, че срещнала Анди през декември 2004 г., когато той е управител на заведение. „Това беше любов от пръв поглед, разликата във възрастта ни нямаше никакво значение", казва Кели. Анди обичал живота и го живял с пълна сила, затова не се поколебал и веднага поканил Кели на среща.
Въпреки шока от фаталната диагноза, Анди останал спокоен и вярвал, че ще преодолее болестта. След интензивна химио и лъчетерапия, той имал подобрение, но миналия април започнал да страда от главоболия и кашлица. На 15 май Анди бил диагностициран с напреднал стадий рак на дробовете и мозъка. Нищо не можело да се направи.

Анди веднага предложил брак на приятелката си. „Той смяташе, че това е само късче хартия, но искаше да ми подари сватбен ден. Поглеждайки назад, се чудя дали не го направи, за да ме разсее от ужаса на ситуацията", спомня си Кели. Сватбата е насрочена за 6 юли, но дни преди това, състоянието на Анди рязко се влошава, а лекарите и приятелите на двойката са убедени, че събитието няма да се състои.

Благодарение на решимостта си, Анди успява да се пребори до сватбата. „Предполагаше се гостите да бъдат 12, но дойдоха 80, плюс още 200 до вечерта! Всички всъщност бяха там, за да се сбогуват с Анди..", казва младоженката.

Въпреки очакванията, сватбата се превръща в тържество на живота и на смелостта на Анди, който е усмихнат през целия ден. След това двойката прекарва един меден месец, след което Анди умира вкъщи на 6 август.

Днес Кели се занимава с благотворителна дейност в полза на онкоболните.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!