31 октомври 1951 г. – първата официална пешеходна пътека

Дата: 31/10, 00:04

снимка: Булфото

31 октомври 1951 г. – първата официална зебра пешеходна пътека започва да предпазва пешеходците в Слау, на запад от Лондон.

Следвоенна Британия е имала нисък автомобилен трафик – 10 процента от днешния. Въпреки това жертвите на пътя се увеличавали. Местата, където пешеходците можели да пресичат, били маркирани единствено с метални издутини. Те се забелязвали лесно от хората на улицата, но не и от шофьорите. Обикновено, когато водачът усети, че гумите са минали през подобно нещо, вече е твърде късно да спре или намали.

Транспортната изследователска лаборатория на правителството в страната експериментирало с най-различни пешеходни пътеки. Тя тествала множество дизайни на хиляди места. Широките черно-бели райета обаче се забелязвали най-ясно.

Когато в края на 1951 г. пешеходната пътека тип зебра навлязла в Британия, смъртните случаи на пешеходци паднали с 11 процента още първата година.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    475 г. — Ромул Августул е провъзгласен за римски император.
•    802 г. — Никифор I е провъзгласен за византийски император.
•    1470 г. — Хенри VI за втори път става крал на Англия.
•    1517 г. — Реформацията: Мартин Лутер заковава списъка със своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг.
•    1815 г. — Англичанинът Хъмфри Деви патентова миньорската лампа.
•    1864 г. — Невада е призната като трийсет и шести щат на САЩ.
•    1869 г. — Основан е Български революционен централен комитет.
•    1876 г. — Огромен циклон помита Индия, в резултат на което загиват 200 000 души.
•    1888 г. — На шотландеца Джон Дънлоп е издаден патент за надуваема гума на велосипед, което по-късно влиза масово в производството на автомобили.
•    1892 г. — Артър Конан Дойл публикува Приключенията на Шерлок Холмс.
•    1918 г. — В Европа започва най-унищожителната грипна епидемия — за по-малко от година умират около 20 млн. души.
•    1919 г. — Създаден е АФК Лийдс Юнайтед.
•    1922 г. — Бенито Мусолини става министър-председател на Италия на 39-годишна възраст и установява коалиционноправителство съставено от фашисти, националисти и либерали в първите години на управлението му.
•    1941 г. — След 14 годни, приключва работата по мемориала в Маунт Ръшмор.
•    1944 г. — Втората световна война: В концентрационния лагер Освиенцим е извършена последната масова екзекуция вгазова камера.
•    1954 г. — В Алжир избухва въстание за национална независимост от Франция.
•    1956 г. — Суецката криза: Обединеното кралство и Франция започват да бомбардират Египет, за да предизвикат отварянето на Суецкия канал.
•    1961 г. — Балсамираното тяло на Йосиф Сталин е извадено от Мавзолея на Ленин в Москва и погребано.
•    1963 г. — В Индианаполис (САЩ) избухва изтичащ газ пропан-бутан по време на състезание по фигурно пързаляне, загиват 74 души и около 400 са ранени.
•    1984 г. — Министър-председателката на Индия Индира Ганди е убита от двама сикхи от охраната.
•    1985 г. — Отворена е австралийската писта от Формула 1 Adelaide Street Circuit.
•    1992 г. — Папа Йоан Павел II се произнася за реабилитирането на Галилео Галилей, осъден като еретик.
•    1999 г. — Египетски пътнически самолет Боинг-767, прелитащ от Ню Йорк до Кайро, катастрофира край бреговете на Масачузетс, загиват 217 души.

Родени

•    1345 г. — Фернанду, крал на Португалия
•    1391 г. — Дуарте, крал на Португалия
•    1424 г. — Владислав III, крал на Полша и Унгария, велик княз на Литва
•    1620 г. — Джон Ивлин, английски писател
•    1715 г. — папа Климент XIV
•    1795 г. — Джон Кийтс, британски поет
•    1815 г. — Карл Вайерщрас, немски математик
•    1821 г. — Карел Хавличек Боровски, чешки журналист
•    1835 г. — Адолф фон Байер, германски химик, Нобелов лауреат през 1905 г.
•    1838 г. — Луиш I, крал на Португалия
•    1857 г. — Аксел Мунте, шведски лекар и мемоарист
•    1865 г. — Уилфрид Войнич, американски антиквар
•    1875 г. — Аведик Исаакян, арменски писател
•    1887 г. — Чан Кайшъ, китайски политик
•    1892 г. — Александър Алехин, руски шахматист
•    1895 г. — Базил Лидъл Харт, британски историк и стратег
•    1898 г. — Алфред Сови, френски социолог
•    1901 г. — Георги Пашев, български авиатор
•    1911 г. — Леон Шерток, френски психиатър
•    1920 г. — Гунар Грен, шведски футболист
•    1920 г. — Фриц Валтер, немски футболист
•    1922 г. — Анатоли Папанов, руски актьор
•    1922 г. — Нородом Сианук, крал на Камбоджа
•    1929 г. — Бъд Спенсър, италиански актьор
•    1929 г. — Еди Чарлтън, австралийски играч на снукър
•    1930 г. — Майкъл Колинс, американски астронавт (Аполо 11)
•    1930 г. — Сотир Майноловски, български актьор
•    1934 г. — Йоан Левиев, български художник
•    1942 г. — Атанас Кюшкоски, писател от Република Македония
•    1947 г. — Херман Ван Ромпой, председател на Европейски съюз
•    1950 г. — Джон Кенди, американски актьор
•    1959 г. — Нийл Стивънсън, американски писател
•    1961 г. — Питър Джаксън, новозеландски режисьор
•    1964 г. — Марко ван Бастен, холандски футболист и треньор
•    1967 г. — Йордан Николов, български футболист
•    1968 г. — Ванила Айс, американски рап музикант
•    1976 г. — Пайпър Перабо, американска актриса
•    1979 г. — Симао Саброза, португалски футболист
•    1983 г. — Александър Гришчук, руски шахматист и гросмайстор
•    2000 г. — Уилоу Смит, американска певица и актриса

Починали

•    1147 г. — Робърт Глостър, английски граф
•    1448 г. — Йоан VIII Палеолог, византийски император
•    1848 г. — Стивън У. Киърни, американски военачалник
•    1898 г. — Йосиф Ковачев, български учен и държавник
•    1915 г. — Димитър Думбалаков, български военен и революционер
•    1918 г. — Егон Шиле, австрийски художник
•    1925 г. — Макс Линдер, френски актьор
•    1925 г. — Михаил Фрунзе, съветски военачалник
•    1926 г. — Хари Худини, американски илюзионист
•    1927 г. — Джеймс Кваст, холандско-немски пианист
•    1939 г. — Ото Ранк, австрийски психоаналитик
•    1951 г. — Благой Иванов, български генерал и политик
•    1952 г. — Никола Стоицев, български учител
•    1974 г. — Георги Богданов, български художник
•    1984 г. — Индира Ганди, министър-председател на Индия
•    1986 г. — Робърт Мъликен, американски физик и химик, Нобелов лауреат
•    1987 г. — Джоузеф Камбъл, американски митолог
•    1989 г. — Георги Парцалев, български актьор
•    1993 г. — Ривър Финикс, американски актьор
•    1993 г. — Федерико Фелини, италиански режисьор
•    1996 г. — Марсел Карне, френски кинорежисьор
•    2002 г. — Михалис Стасинопулос, президент на Гърция
•    2006 г. — Питер Бота, бивш президент на ЮАР

Празници

•    Ден на Реформацията
•    Международен ден на Черно море
•    Ден на правото ни на здраве и чиста околна среда
•    Българска православна църква — Ден на св. Лука
•    Хелоуин — (Ирландия, Канада, САЩ, Великобритания и други)