Кадър Ютуб
Бурно възмущение се надига в социалните мрежи срещу варненци, които въстанаха срещу изграждането на център за хора с увреждания.
Повече от месец част от жителите на кв. "Възраждане" във Варна се обявяват против изграждане на дневен център за хора с увреждания в района.
Живеещите там са категорични, че такъв център няма място в близост до домовете им и дори са събрали над 1000 подписа против проекта.
Това възмути много родители на деца с увреждания, тъй като това лишава хората със специални нужди да получават дългосрочна и сигурна грижа.
За целите на проекта община Варна е заделила терен от 7 декара.
Ето какво пише известната инфлуенсърка Мама Нинджа:
"Този пост няма да е весел, но ще се опитам да го напиша без истинските чувства, които изпитвам, защото те не са хубави чувства и не бива да се споделят и разпространяват. Ще го напиша информативно, ей така, просто да се знае и хората да помислят по този въпрос.
Във Варна се случва някакво чудо и държавата иска да направи нещо ДОБРО за хората с увреждания и техните семейства - да построи център за резидентна грижа. Това е място, в което за 24 часа или повече се настаняват за грижи хора с увреждания, които са останали сами за някакъв период.
Тоест, представете си тази ситуация - вие сте майка/баба на дете с увреждане и ви се налага да влезете за операция в болница и на кого оставяте това дете?
Или още по-зле - вземете, че умрете, защото и тези неща се случват с майките/бабите/бащите и нямате други роднини, и НА КОГО ОСТАВЯТЕ ТОВА ДЕТЕ? То може да е на 30 години, но е дете, защото е в инвалидна количка и никога няма да порасне.
Та общината (наистина е чудо, тук цитирам @Валя Георгиева Христова, която е майка на дете с увреждане и не е видяла голяма помощ от държавата в грижите за това дете) решава да построи такъв център, който ще е красив, зелен, няма да е шумен (не е дискотека), няма да е замърсяващ (не е производство), и на всичкото отгоре ще е полезен за хората.
Какво се случва след това? Тук се изнервям и добрите ми намерения да пиша равно и без емоции се стопяват, затова просто ще копирам думите на Валя.
"Около хиляда "хора" от квартала, умело яхнати в страховете си от една иначе много "патриотична" партия, се противопоставят на тази идея, защото ги е страх . Страх ги е от хора с ДЦП, аутизъм, Синдром на Даун, умствена изостаналост .
Те си представят как в това учреждение настаняват потенциални убийци, сексуални насилници или, както прочетох да се изказва някаква жена - опасни луди.
Разбира се, когато преди седмица прочетох за този случай, първо се ядосах. Много. После се опитах да разбера тези хора. Поставях се на тяхно място, доколкото мога.
Не успях да ги разбера.
После започнах да чета в разни групи по този казус . Някак не можех да повярвам, че хиляда човека явно се борят срещу хора като моето дете.
Хора, ужасно е!
Не е като да не се сблъсквам от 23 години постоянно с ограничено мислене и отношение към хората с увреждания. Не е като да не търся ежедневно някакви мои си, уж интелигентни и човешки начини да показвам на заобикалящите ме , че Бояна и всички като нея са също хора, хора! Хора, да му се не види, като вас и мен. Да, имат нужда от грижа, помощ, специализирана подкрепа, но са хора, а не някакви.....няма да го напиша!!!!
Опитах се да изровя чрез Гугъл информация за престъпления, извършени от настанени в такива учреждения за резидентна грижа " чудовища".
Не намерих. Престъпленията се извършват от уж нормални хора, които всеки ден минават покрай нас, усмихват ни се, поздравяват ни, ходят на работа, на кръчма, на училище. От " нормалните".
Престъпления се извършват от психично болни хора, за които никой не се грижи, които нямат близки или те са ги изоставили , за които държавата не е намерила начин да ги настани в институция. Никъде не намерих информация за извършено престъпление от човек, настанен в учреждение за резидентна грижа.
Просто усещането да си сам сред свои убива. Много мъчително убива.
Не знам, не знам... Представям си как по някаква причина се налага и моето дете да бъде настанено в място за резидентна грижа и всички, които днес уж ме подкрепят, усмихват ми се и се радват на Бояна, тогава ѝ обръщат гръб и започват да пишат протестни писма , че не я искат в квартала си. (Не се обиждайте, знам, че съм заобиколена и с добри хора).
В заключение на този дълъг пост ще цитирам една млада жена от Варна, която с името си, със снимката си, на която държи красиво момченце и е прегърната от съпруга си, е написала в голяма група за майки:
"Всеки е съпричастен със съдбата на хората, но мястото на тези сгради не е в оживен квартал, където е пълно с малки деца. Живея в сградата срещу предполагаемите къщи, и в никакъв случай ние живущите няма да позволим построяването им!"
Не случайно в поста ми има многократно повторение на думата "хора". Толкова искам да виждам хора, истински, смели.
Не е срамно да не знаеш, да не си наясно с нещо. Срамно е да не искаш да се научиш.
Благодаря за вниманието!"
Аз също се зачетох в коментарите и още един цитат си харесах "Мен лично ме е страх, ако евентуално има хора с дълбока или тежка умствена изостаналост. Какво правим, ако тези хора излязат и тръгнат из квартала?"
А какво ще правите, ако тези хора са в семейството ви? Сигурни ли сте, че точно вие сте застраховани? Защото аз нямах такива хора в семейството, но когато родителите ми остаряха и се разболяха, изведнъж се сдобих с двама наведнъж.
Ще ви кажа само, че никой в тоя живот не е застрахован, че в семейството му няма да се появи дете или възрастен с увреждане или тежка умствена изостаналост. И никой не е застрахован, колкото и здрав да е сега, че ТОЙ САМИЯТ няма един ден да влезе в категорията на "тези хора".
Когато се грижим за добруването на "ТЕЗИ ХОРА", ние се грижим за СВОЕТО добруване.
Разбира се, има го и Х1тл3р, който просто ги е пращал "ТЕЗИ ХОРА" в едни други обществени сгради. Там със сигурност проблемът е бил решен бързо и повече на никого не са нарушавали спокойствието.
Млъквам, че ще си наруша решението да пиша спокойно и хладнокръвно.
Линк за петицията в подкрепа на изграждане на центъра:
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
Представяне на кухненски уреди Pando, Barazza, Bertazzoni и ELMARK
Дата: 26/11, 04:10
Как се правят здрави нерви?
Дата: 26/11, 04:00
Българска монета по-рядка от биткойна и може да я пипнеш
Дата: 26/11, 04:00
На този ден през 1956 година е премиерата на първия цветен български филм "Точка първа"
Дата: 26/11, 03:00
Веселка напусна Big Brother на крачка от финала
Дата: 26/11, 01:55