Снимка: архив, БулФото
Помните ли този весел детски писател? Много от нас са израснали с приказките и стиховете му. За първи път научихме за алкохола, насилието и междучовешките отношения от неговите вече малко архаични творби - е, разбира се, с участието на животни и карикатурни хора от селските истории.
Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен — Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г.
Започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. "Българан" под псевдонима Анри. Причисляван е към един от най-ярките представители на "септемврийската литература" заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - "Жертвени клади" (1924 г.).
През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер - част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз.
Ще завършим с една от веселите му кратки приказки, които ще ви припомнят детството.
Мързелана Гана
Рано стана Мързелана Гана — тъмно беше още под юргана.
Докато си огънец запали, Слънчо ми се дигна пет копрали; докато смири свинята гладна, жежка пладня над земята падна.
Шъта Гана, син сукман размята — натопи се да си мий главата. Реса, дърпа, кле и жално дума — че изтърка два товара хума, че почупи гребени три коша, че проля оцет за триста гроша.
Свърши Гана — ах, додето свърши, Слънчо скри се зад зелени върши. Ей от нива дойде дядо Ради и от прага още й се свади:
— Мари, Гано, мари, чумо дърта, кривите ти зъби ще изкъртя. Пак ли цял ден по седенки скита, та не сготви, та не меси пита?
Отговаря Мързелана Гана:
— Само туй ми, Божичко, остана — кой отдето дойде, да се кара и отгоре да ми дума „стара“! Малко ми е, дето отзарана съм търчала морна, запъхтяна!
С тежки менци тичай до чешмата, от не знам къде мъкни дървата, па чупи ги, па подлагай слама, духай, духай, както духат двама… После ставай, тичай за корито — то пък, пусто, от зимъс немито! Тичай във килера чак за хума — ах, да бе ми пратил, Боже, чума!… Ами гребен? — Бърже и за гребен, той нали е най-много потребен… Сядам най-подире да се мия — ха сега изхвърляй пък помия!…
То да взема всичко да разправя, ще ми трябват дълги дни и здраве.
Вече ми се, майчице, доплака, а пък всичко все на мене чака. Аз да пипна, вредом аз да мина — Боже мили, да не съм машина!…Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
676 г. — Доний става папа.
1789 г. — Във Франция е национализирана голяма част от недвижимата собственост на католическата църква.
1795 г. — Френската революция: Начало на управлението на Директорията във Франция.
1912 г. — Балканската война: Победа на българските войски в Люлебургазко-Бунархисарската операция.
1914 г. — Първата световна война: Франция, Великобритания и Русия обявяват война на Турция.
1917 г. — Великобритания обвява Декларация Балфур, с която подкрепя идеята за еврейско установяване в територията на Палестина.
1920 г. — В Питсбърг (САЩ) започва да функционира първата в света обществена радиостанция.
1930 г. — Хайле Селасие е коронован за император на Етиопия.
1936 г. — Би Би Си започва да излъчва телевизионни емисии с висока разделителна способност.
1947 г. — Американският индустриалец и авиатор Хауърд Хюз извършва в Лонг Бийч, Калифорния, кратък (1,6 км) тестов полет на транспортния хидроплан Hughes H-4 Hercules, който е с най-големия до момента размах на крилата (97,51 м).
1949 г. — Индонезия получава национална независимост.
1953 г. — Пакистан е провъзгласен за ислямска република.
1955 г. — Списанието Билборд публикува за първи път класацията Топ 100.
1956 г. — Правителството на Унгария заявява, че страната излиза от Варшавския договор и се обръща към ООН и западните държави за помощ при влизане на войски на СССР на територията на държавата.
1963 г. — Президентът на Южен Виетнам, Нго Дин Дием, е убит след проведения военен преврат в страната.
1965 г. — 31-годишният американски квакер Норман Морисън се самозапалва пред Пентагона в знак на протест срещу участието на САЩ във Виетнамската война.
1965 г. — Албанския лидер Енвер Ходжа заявява, че страната преустановява близки контакти със СССР и влиза в съюзнически отношения с Китай.
1988 г. — В Интернет се появява първият компютърен червей, създаден от Робърт Морис.
2000 г. — На Международната космическа станция пристига първият екипаж.
2001 г. — Състои се премиерата на анимационния филм Таласъми ООД.
2004 г. — Джордж Уокър Буш е избран в САЩ за втори президентски мандат.
Родени
1699 г. — Жан-Батист-Симеон Шарден, френски художник († 1779 г.)
1755 г. — Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара († 1793 г.)
1766 г. — Йозеф Радецки, австрийски офицер († 1858 г.)
1795 г. — Джеймс Полк, 11-и президент на САЩ († 1849 г.)
1815 г. — Джордж Бул, английски математик и философ († 1864 г.)
1843 г. — Марк Антоколски, руски скулптор († 1902 г.)
1844 г. — Мехмед V, султан на Османската империя († 1918 г.)
1854 г. — Исидор Гунсберг, британски шахматист от унгарски произход († 1930 г.)
1858 г. — Димитър Петков, министър-председател на България († 1907 г.)
1861 г. — Вичо Диков, български военен деец († 1928 г.)
1865 г. — Уорън Хардинг, 29-и президент на САЩ († 1923 г.)
1883 г. — Пенчо Златев, министър-председател на България († 1948 г.)
1893 г. — Батиста Пининфарина, италиански автомобилен дизайнер († 1966 г.)
1897 г. — Софрониий Доростоло-Червенски, български духовник († 1995 г.)
1904 г. — Никола Мавродинов, български учен († 1958 г.)
1906 г. — Емил Коралов, български писател († 1986 г.)
1906 г. — Лукино Висконти, италиански режисьор († 1976 г.)
1911 г. — Одисеас Елитис, гръцки поет, Нобелов лауреат през 1979 г. († 1996 г.)
1913 г. — Бърт Ланкастър, американски актьор († 1994 г.)
1929 г. — Ричард Тейлър, американски физик, Нобелов лауреат през 1990 г.
1931 г. — Николай Генчев, български историк († 2000 г.)
1932 г. — Мелвин Шварц, американски физик, Нобелов лауреат през 1988 г. († 2006 г.)
1932 г. — Стоян Ристески, писател и историк от Република Македония
1938 г. — Дейвид Лейн, американски неонацист († 2007 г.)
1938 г. — София Гръцка, кралица на Испания
1940 г. — Богдан Богданов, класически филолог, университетски мениджър
1945 г. — Иван Газдов, български художник
1946 г. — Алън Джоунс, австралийски пилот от Формула 1
1949 г. — Лоис Бюджолд, американска писателка
1950 г. — Любомир Любоевич, сръбски шахматист
1952 г. — Азиз Йълдъръм, президент на Фенербахче
1953 г. — Велислава Дърева, българска журналистка и публицистка
1954 г. — Август Крейс III, неонацистки лидер
1956 г. — Мария Каварджикова, българска актриса
1959 г. — Игор Срамка, словашки футболен съдия
1959 г. — Нотис Сфакианакис, гръцки музикант
1962 г. — Трайко Веляноски, политик от Република Македония
1963 г. — Рон Макгавни, американски музикант
1965 г. — Шах Рук Хан, индийски актьор
1967 г. — Звонимир Солдо, хърватски футболист
1968 г. — Саманта Ферис, канадска актриса
1969 г. — Реджиналд Арвизу, американски басист (KoЯn)
1973 г. — Марисол Никълс, американска актриса
1974 г. — Нели, американски рапър
1957 г. - Богомил Бонев , български политик
1990 г. - Кендъл Шмит, певец и актьор
Починали
1715 г. — Шарлота фон Брауншвайг-Люнебург, германска принцеса (* 1694 г.)
1877 г. — Фридрих фон Врангел, пруски генерал (* 1784 г.)
1881 г. — Аверкий Попстоянов, български духовник (* 1801 г.)
1905 г. — Иван Сеченов, руски физиолог (* 1829 г.)
1940 г. — Тодор Йончев, български учител (* 1859 г.)
1945 г. — Димитър Мишайков, български юрист (* 1883 г.)
1950 г. — Джордж Бърнард Шоу, британски драматург, Нобелов лауреат през 1925 г. (* 1856 г.)
1963 г. — Нго Дин Дием, президент на Южен Виетнам (* 1901 г.)
1975 г. — Пиер Паоло Пазолини, италиански кинорежисьор (* 1922 г.)
1992 г. — Трайко Запрянов, български невролог (* 1904 г.)
1994 г. — Гриша Филипов, министър-председател на България (* 1919 г.)
2000 г. — Симеон Симеонов, български футболист (* 1946 г.)
2002 г. — Чарлс Шефилд, американски писател, роден във Великобритания (* 1935 г.)
2004 г. — Тео ван Гог, холандски кинорежисьор (* 1957 г.)
Празници
Бразилия, Венецуела, Еквадор, Мексико и Португалия — Ден на мъртвите (Задушница)
Либерия — Ден за благодарност
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
Слънчево, но ветровито в събота
Дата: 02/11, 04:00
На 2 ноември рожден ден има Мария Каварджикова
Дата: 02/11, 03:00
А1 затвърждава лидерската си позиция като най-големия системен интегратор и ICT компания в България
Дата: 02/11, 02:10
От април 2025 г. гражданите на ЕС ще се нуждаят от електронна виза, за да посетят Великобритания
Дата: 02/11, 02:01