На днешната дата в историята

Дата: 03/11, 08:19

снимка: pixabay.com

1493 г. – По време на второто си плаване до Америка Христофор Колумб открива остров Доминика.

1839 г. – В Цариград е провъзгласен "Гюлханският хатишериф".

1867 г. – Отрядите на Джузепе Гарибалди губят от френската армия Битката при Ментана и не успяват да свалят Временното правителство на папата в Рим (то пада три години по-късно).

1887 г. – Основан е португалският футболен отбор Академика от град Коимбра.

1903 г. – С подкрепата на САЩ Панама обявява независимост от Колумбия.

1912 г. – Балканската война: Турция се обръща към Великите сили с молба те да посредничат за преустановяването на военните действия.

1916 г. – Катар попада под британска протекция.

1918 г. – Полша обявява независимост от Русия.

1918 г. – Австро-Унгария напуска Тройния съюз.

1943 г. – Холокост: В концентрационния лагер Майданек (на територията на Полша) по време на Празника на земята (Erntefest) са разстреляни 18 400 евреи.

1957 г. – СССР изстрелва космическия кораб Спутник-2, на борда на който се намира кучето Лайка, първото живо същество от Земята, което излиза в орбита.

1961 г. – Бирманецът У Тан е избран за изпълняващ длъжността генерален секретар на ООН.

1964 г. – Линдън Джонсън е избран за президент на САЩ.

1966 г. – Ураган в Бенгалския залив отнема живота на около 1000 души.

1970 г. – Парламентът на Чили избира за президент социалиста Салвадор Алиенде.

1973 г. – Програма Маринър: НАСА изстрелва Маринър 10 към Меркурий и на 29 март 1974, той става първият космически апарат, който достига планетата.

1978 г. – Доминика става независима от Великобритания държава в чест на годишнината от откриването ѝ.

1986 г. – Федерални щати Микронезия придобиват независимост от САЩ.

1988 г. – По инициатива на Желю Желев софийски интелектуалци създават Клуб за подкрепа на гласността и преустройството.

1989 г. – ПК Екогласност внася в Народното събрание подписка срещу проекта „Рила-Места“, след шествие по улиците на София, което е първа масова демонстрация срещу комунистическата власт в България.

1992 г. – Демократът Бил Клинтън побеждава републиканеца Джордж Х. У. Буш и независимия кандидат Рос Перо, и е избран за президент на САЩ.

2004 г. – Ясер Арафат изпада в постепенно задълбочаваща се кома; умира на 11 ноември.

Родени на 3 ноември

39 г. – Марк Аней Лукан, римски поет († 65 г.)

1500 г. – Бенвенуто Челини, италиански скулптор и ювелир († 1571 г.)

1560 г. – Анибале Карачи, италиански художник († 1609 г.)

1604 г. – Осман II, султан на Османската империя († 1622 г.)

1618 г. – Аурангзеб, шести император на моголите († 1707 г.)

1718 г. – Джон Монтагю, британски политик († 1792 г.)

1749 г. – Даниъл Ръдърфорд, шотландски физик и химик († 1819 г.)

1801 г. – Винченцо Белини, италиански композитор († 1835 г.)

1852 г. – Мейджи, 122-рият император на Япония († 1912 г.)

1855 г. – Степан Юринич, български учен зоолог († 1947 г.)

1860 г. – Фредерик Октавиус Пикард-Кеймбридж, английски арахнолог, илюстратор, натуралист († 1905 г.)

1869 г. – Васил Златаров, основател и пръв командир на въздухоплаването в България († 1932 г.)

1872 г. – Михаил Ганчев, български военен деец († 1931 г.)

1885 г. – Николай Аничков, руски патоморфолог († 1964 г.)

1893 г. – Алекси Квартирников, български инженер († 1977 г.)

1893 г. – Едуард Адълберт Дойзи, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1943 г. († 1986 г.)

1895 г. – Едуард Багрицки, руски поет († 1934 г.)

1900 г. – Адолф Даслер, немски предприемач († 1978 г.)

1901 г. – Андре Малро, френски писател († 1976 г.)

1901 г. – Леополд III, крал на Белгия († 1983 г.)

1921 г. – Чарлс Бронсън, американски актьор († 2003 г.)

1922 г. – Георги Свежин, български поет († 2001 г.)

1925 г. – Дитер Велерсхоф, немски писател († 2018 г.)

1926 г. – Валдас Адамкус, президент на Литва

1926 г. – Никола Ковачев, български режисьор († 2005 г.)

1931 г. – Моника Вити, италианска актриса

1933 г. – Амартя Сен, индийски икономист, Нобелов лауреат

1935 г. – Георги Мишев, български писател и сценарист

1936 г. – Рой Емерсън, австралийски тенисист

1939 г. – Налатамби Наваратнараджа, дипломат на Шри Ланка

1944 г. – Надежда Захариева, българска поетеса

1945 г. – Герд Мюлер, германски футболист

1945 г. – Ник Симпър, британски баскитарист

1954 г. – Кевин Чилтън, американски астронавт

1957 г. – Веселин Методиев, български политик

1957 г. – Долф Лундгрен, шведски актьор

1965 г. – Борислав Гидиков, български щангист

1966 г. – Лилия Абаджиева, български режисьор

1969 г. – Робърт Майлс, италиански DJ

1973 г. – Таня Боева, българска поп и попфолк певица

1979 г. – Пабло Аймар, аржентински футболист

1982 г. – Евгений Плюшченко, руски фигурист

1983 г. – Фининьо, бразилски футболист

1988 г. – Ангъс Макларън, австралийски актьор