Какво се слага на масата на Архангеловден

Дата: 08/11, 10:09

Пиксабей

На 8 ноември православните християни честват един от най-големите есенни църковни празници - Събор на свети архангел Михаил или т.нар. Архангеловден.

Пред престола на Господ винаги стоят седем ангели, наричани архангели. Първият е св. Архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака. Неслучайно за него казват, че е най-силният ангел. Той представя Божието слово.

Църквата определя този ден за празник в чест на светите ангели и най-вече на свети Архангел Михаил - Архистратиг (военачалник) на цялото небесно войнство от ангели и архангели, предаде Глас нюз.

Важен празник

Архангеловден е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква. Архангелската закрила е необходима на вярващите в духовно-нравствения им живот и в борбата с изкушенията.

Св. Архангел Михаил символизира тържеството на доброто, на светлината, на справедливостта и се изобразява в църковната иконография с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека.

На св. Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница – една от трите големи задушници през годината.

Светецът според народните вярвания

Народната вяра представя светеца като справедлив и състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха – да не останат децата му сираци.

В някои икони Архангел Михаил държи в ръцете си везни, с които отмерва греховете на хората. В негова чест вярващите правят семейно-родови курбани, очаквайки от светеца покровител здраве и закрила.

Според българските народни вярвания Архангел Михаил е един от братята светци юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души.

Той взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка). По тази причина той бива възприеман от населението като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия - душовадник, вадидушник.

На този ден празнуват хората с имена Ангел, Ангелина, Архангел, Михаил, Михайла, Рафаил, Серафим, Серафима и техните производни.

След Архангеловден българския народ вярвал че започват Мратинци, Вълчите празници. Подобно на предшестващия Мишкинден се спазвали обичаи, които да предпазят хората от злини.

Какво се прави на Архангеловден

Според народните традиции и обичаи Архангеловден е свързан с организирането на семейни и родови служби, общоселски празници и събори. На много места в България се прави и курбан в чест на Архангел Михаил.

За празника на светеца се приготвят специални обредни хлябове, наричани Рангелово блюдо, Рангелов хляб, Арангелово и др., които по външен вид и названия повтарят основните хлябове, приготвяни за погребение.

Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите: "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!". Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет.

Тя също изрича думите: "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!".

На някои места домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов.

Задължителните ястия на софрата са също овнешкото или шилешкото, фасул, варено жито и червено вино, което се сипва от пръстена паница, докато домакинята го събира с шепи и разпръсква из къщата за берекет, подобно на прикадяването.

Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян.

Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: "Колкото зърна, толкова купи и здраве".

Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.

Освен за Страшния Съд, този празник ни напомня и за ангела пазител, който се дава на всеки християнин при неговото кръщение и който е наш верен помощник, защитник и наставник, и ни предпазва от беди.

Вярва се, че архангелите пазят хората и ги водят по праведния път, но ако човек съгреши прекалено, пазителят му се оттегля и тогава "и Господ не може да му помогне". Затова молитвата е за берекет, здраве и милостиня.

В молитвата си към своя ангел-хранител молещият изрича думите: "Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю, моля ти се, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!", а при всяка служба на просителното молебствие се обръща към Бога с надеждата да бъде благословен с "мирен ангел, верен наставник, пазител на нашите души и тела".

На този ден не се работи. Ако някоя жена работи на Архангеловден, Куцалан (митичен водач на глутницата вълци) ще я удари с патерицата си.

Това поверие се спазва и през вълчите празници, за да не разсърдят зверовете и за да не нападат те стадата и овчарите.

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!