Малкович не издържа

09/11/2024, 23:52

Булфото

Джон Малкович не е издържал докрая и си е тръгнал от постановката тази вечер в Народния театър.

Това става ясно от думите на големия поет Недялко Йорданов.

По думите му Малкович не се е почувствал добре.

Ето какво пише Йорданов:

Скъпи приятели, тази вечер беше един празник! Трудно ми е да го опиша. Прекрасна режисура и необичайна, изобретателна, завладяваща публиката актьорска игра. Невероятна комедийна стилистика. Жалко, че режисьорът Джон Малкович не дочака края и възторжените зрители в претъпканата зала, защото не се е почувствал добре и се е оттеглил да почива. Надявам се, утре да бъде здрав.
Тази вечер си върнах старите режисьорски рефлекси още от времето, когато поставих "Хамлет". И едно стихотворение написано тогава.

ТЕАТЪР

Не знае зрителят...
Отеква гонгът.
И светва рампата...
Здравей, надежда!
Заучено е сетното движение,
и всяка реплика... Звукът от пулта
ще имитира буря... Ще се вдигне
от асансьора дървеният трон
със бутафорно злато... Ще просветне
прожектор номер десет.
И от гроба
ще се надигне мъртвият –
моторът
се включва зад кулисите...
Внимавай!
Сега си ти, мой Хамлет! Грабвай меча!
Пронизвай мишката!...
Кръвта ще плисне
от скритата тръбичка зад декора...
Не знае зрителят... Мълчи потресен.
Приготвя Клавдий чашата с отрова...
Въображаемите виолетки
в ръцете на Офелия...
Лаерте,
сега си ти!... Рапирите се сплитат.
Едната е отровна,
знае Озрик.
Усмихвай се, Гертруда, като шепнеш:
"За твоята победа пия, Хамлет!"
Не знае зрителят...
– Момчета, хайде!
Спуснете гроба! Браво! Механизмът
безупречно се движи.
Фортинбрас,
командвай залп! И светлина в салона...

Мълчи критикът в барчето.
Обмисля
каква е конюнктурата... Не знае
за времето назад:
потта,
сълзите,
напрегнатите мускули,
прахът,
цигарената кашлица,
въпросът – ще бъде или не...
разбити нерви...
семейство пред развод...
скандал внезапен...
стопени килограми...
стара завист
и ново разкаяние –
надежда за нова роля...
Всичко е спокойно.

Изпива Хамлет чашата със вино.
Кафе за Клавдий. Сандвич за Гертруда.
Таксито за Офелия е нервно...
Мълчи критикът в барчето...
Обмисля...
Командировката е заверена.
И утре, не... дори сега – в хотела
ще пише.
Ето, фразите се люшкат
в главата му като бесилки.
Знае
палачът как и колко да ги стегне,
сандъка как да ритне елегантно...

... Но няма връщане!
Сега и после –
все този жребий...
Сцената е пуста.
Прибрани труповете.
Спуснат трона.
До утре...
И до вдругиден...
До края...
И след това!... Небе!
Провесил челюст,
пак се усмихва черепът на Йорик!

1981