Пенсионери в клуба: Жал ни е да харчим еврото, новички са и непипани

Дата: 09/01, 21:39

Кадър БНТ

Притесненията от това да не попаднат на фалшиви евробанкноти тревожат и жителите на врачанското село Голямо Пещене. Почти всички в пенсионерския клуб вече държат евро в ръцете си, след като са получили пенсиите си. Въпреки това страхът да ги използват остава.

За редовните картоиграчи в селото еврото вече не е непознато, но предпочитат да го пазят.

"От село еврото вземах“, казва пред БНТ един от тях, но бързо уточнява, че в магазина все още плаща в левове. Причината е проста – "жал ми е да ги давам, жал ми е да ги харча“.

Местните не бързат и да обменят спестените си левове.

"Шест месеца има време“, смята Ангел Аврамов.

"Ние по принцип още работим у село с лева. Еврото не е влезнало масово в джоба на всеки българин, та да свикнем.“ По думите му често се стига до абсурдни ситуации – искаш да ти върнат ресто в евро, но отсреща ти казват, че нямат, и сметката приключва отново в левове.

Други пък открито признават, че умишлено трупат новите банкноти.

"Държиме си еврото, че са новички и непипани, и си арчим още левчета“, казва Герго Иванов. "Как в магазина ще има евро, като му ги не даваш евро? Не става.“

Основното притеснение сред пенсионерите е дали ще могат да разпознаят истинска от фалшива банкнота. Всеки има свой "метод“ за проверка.

"Пипаш ръба – ако е грапаво, значи е истинска“, обяснява Лазар Лазаров.

Други разчитат на по-практичен тест: "Дай да идем да вземем чай от магазина – ако я вземат, тогава ще кажа дали е истинска“, шегува се Ангел Аврамов.

Разговорите неизбежно стигат и до опасенията от спекулации с цените.

"С цените ги варшкаме ония хора, значи сме по-умни от тях“, коментира Аврамов с ирония.

Спорът бързо прераства в по-широка дискусия за това защо България приема еврото, след като други държави от ЕС са запазили националните си валути. Репликите се преплитат с политически упреци, скептицизъм и чувство, че решенията се вземат без да бъдат питани обикновените хора.

В Голямо Пещене еврото вече е факт, но все още е по-скоро тема за разгорещени спорове, отколкото средство за разплащане. А докато новата валута чака да "влезе в джоба“ на хората, ежедневието продължава по старому – гарнирано с левове, притеснения и неизменната дневна доза белот.