Намаляват заплатите масово

Дата: 03/12, 10:23

Пиксабей

В редица икономически дейности заплатите намаляват, показват данните на информационния бюлетин на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в областта на доходите и жизненото равнище, предаде "Парите ни".

При най-високите възнаграждения – тези в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения“, където попада и ИТ секторът, средната заплата в края на септември е 5127 лева при 5164 лева в края на юни. Спад се отчита и при заплатите на заетите във „Финансови и застрахователни дейности“ – от 3332 лева на 3260 лева, както и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – съответно от 3280 лева на 3235 лева.

По-ниска е средната заплата и в „Добивната промишленост“, „Държавното управление“ и „Образованието“.

В същото време ръст на средната заплата е отчетен в секторите „Култура, спорт и развлечения“, „Транспорт, складиране и пощи“, „Доставяне на води, канализационно услуги, управление на отпадъци“. Минимално повишение се отчита и в „Хотелиерство и ресторантьорство“, но въпреки увеличението, заплатите там остават най-ниски, като средната е 1495 лева.

Средната работна заплата в България през третото тримесечие на 2024 година е била 2275 лв., което е с 13,8% повече спрямо същия период на предходната година.

В осем икономически дейности средната заплата е била по-висока от тази за страната. Най-високи средни възнаграждения са отчетени в дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения“ – 5127 лв., където ръстът на годишна база е бил 9,8%. На второ място се нарежда „Финансови и застрахователни дейности“, където за година средните заплати са нараснали с над 12% - до 3260 лв.

В единадесет икономически дейности се отчитат средни заплати по-ниски от средната за страната, в тези дейности работят около 66,1% от всички наети. Най-голям ръст на средната заплата през третото тримесечие на 2024 г., в сравнение със същия период на 2023 г., се отчита в Велико Търново (20,0%), Добрич (18,7%) и Монтана (18,6%), най-малък в Пазарджик - 6,6%.