Човекът зад "Капачки за бъдеще": Докато не пипнеш разрухата и мъката на войната, не можеш да си я представиш

09/12/2024, 12:54

Редактор: Юлия Георгиева, кадър The Career Show Podcast/youtube

Два пъти съм ходил в Украйна, за да помогна. Първият път беше през лятото на 2022 година. Обикаляхме градове и села. За първи път видях разтопено стъкло от буркан за зимнина. За да се деформира така стъклото, са нужни над 1000 градуса. Войната е ужасно нещо. Пипанах разрухата. Видях болката и мъката в очите на хората. Кой крив, кой прав, но накрая винаги страдат обикновените хора.

Това коментира Лазар Радков, човекът зад “Капачки за бъдеще", в подкаста на Александър Кадиев The Career Show Podcast в youtube.

Не си давах сметка, че ще ходим на 3-4 километра от бойните действия. В предпоследното село, в което бяхме да помагаме, се чуваха артилерийските действия, миришеше на взривни вещаства. На хората от селото успяхме да оставим генератор, пакети с храна и с медикаменти. Тръгнахме към последното село и в един момент нещо изтрещя отпред пред буса. Ударната вълна е ... човек не може да си го представи, защото в цивилния живот няма такова нещо, с което да го сравниш, за да го опишеш. Ние нямаме представа какво е да падне наблизо снаряд или мина от миномет. Това става за част от секундата. Вратите на буса блокираха. От предните седалки хората успяха да се евакуират, а аз разбих стъклото, за да изляза. Тогава като излязохме, установихме, че шофьорът ни е тежко ранен. Веднага се натоварихме всички във втория бус. Наблизо имаше полева болница. Стигнахме на 11-ата минута и веднага го вкараха в операционната. Седмица по-късно обаче Саша почина, тъй като един от шрапнелите е засегнал белия му дроб. Това беше невероятен човек, постоянно помагаше, ходеше на мисии около десетина пъти на фронта, разказва той.

След като се върнах от Украйна, ми спретнаха хибридна атака с фалшиви обвинения. Парите за Украйна сме ги събирали съвсем отделно от капачките за българските деца. Все пак човек може да работи за няколко каузи, коментира Радков.