На днешната дата в историята

Дата: 15/12, 07:13

фото: pixabay.com

1256 г. – Монголският хан Хулагу превзема и разрушава крепостта Аламут на асасините.

1575 г. – Полската шляхта избира за крал Стефан Батори.

1895 г. – Основан е германският спортен клуб Айнтрахт Брауншвайг.

1899 г. – В италианската преса е оповестено основаването на футболния клуб Милан

1917 г. – В Кишинев е провъзгласена Молдовската народна република.

1918 г. – Във Вилнюс (Литва) е установена съветска власт.

1925 г. – Гърция се съгласява да плати на България наложеното ѝ от Обществото на народите обезщетение за Петричкия инцидент.

1961 г. – В Йерусалим (Израел) е осъден на смърт бившия нацистки офицер Адолф Айхман, след като е намерен за виновен по 15 криминални дела, между които престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

1966 г. – Астрономът Удуин Долфус открива Янус – естествен спътник на Сатурн.

1970 г. – Съветският космически апарат Венера 7 каца на Венера, с което извършва първото успешно кацане на друга планета.

1976 г. – Държавата Самоа е приета за член на ООН.

1990 г. – Киргизия обявява национална независимост от СССР.

1994 г. – Палау е приета за член на ООН.

1999 г. – В Япония е отлято най-голямото златно кюлче в света (40,5/19,5/16 см = 200 kg).

Родени на 15 декември

37 г. – Нерон, римски император († 68 г.)

130 г. – Луций Вер, римски съимператор с Марк Аврелий († 169 г.)

1657 г. – Мишел-Ришар Делаланд, френски композитор († 1726 г.)

1732 г. – Карл Лангханс, германски архитект († 1808 г.)

1751 г. – Франц Шюц, немски художник († 1781 г.)

1802 г. – Янош Бояй, унгарски математик († 1860 г.)

1832 г. – Густав Айфел, френски инженер и архитект († 1923 г.)

1852 г. – Антоан Анри Бекерел, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 г. († 1908 г.)

1859 г. – Людвик Заменхоф, полски лекар († 1917 г.)

1870 г. – Йозеф Хофман, австрийски архитект († 1956 г.)

1870 г. – Рафаел Камхи, български революционер († 1970 г.)

1872 г. – Тодор Саев, български военен и революционер († 1903 г.)

1882 г. – Димитър Маджаров, български революционер († 1949 г.)

1888 г. – Максуел Андерсън, американски писател († 1959 г.)

1896 г. – Христо Вакарелски, български фолклорист († 1979 г.)

1907 г. – Оскар Нимайер, бразилски архитект († 2012 г.)

1908 г. – Уилям Фентън, американски етнолог († 2002 г.)

1915 г. – Панайот Розов, български футболист

1916 г. – Морис Уилкинс, британски лекар, Нобелов лауреат през 1952 г. († 2004 г.)

1917 г. – Илия Минев, български антикомунист и националист († 2000 г.)

1918 г. – Север Гансовски, руски писател († 1990 г.)

1923 г. – Фриймън Дайсън, американски физик

1928 г. – Фриденсрайх Хундертвасер, австрийски архитект и художник († 2000 г.)

1933 г. – Иван Панев, български политик († 1990 г.)

1934 г. – Абдула Юсуф Ахмед, сомалийски политик († 2012 г.)

1934 г. – Райна Кабаиванска, българска оперна певица

1947 г. – Михаил Хардау, румънски политик

1949 г. – Дон Джонсън, американски актьор

1952 г. – Алан Симонсен, датски футболист и треньор

1958 г. – Никола Спасов, български футболист и треньор по футбол

1965 г. – Димитър Абаджиев, български политик

1966 г. – Симон ван дер Влюхт, холандска писателка

1969 г. – Марион Пошман, немска писателка

1970 г. – Майкъл Шенкс, канадски актьор

1978 г. – Марк Янсен, холандски китарист

1979 г. – Адам Броуди, американски актьор

1981 г. – Нажуа Белизел, френска поп-рок/електро певица

1981 г. – Петър Кюмурджиев, български футболист

1981 г. – Роман Павлюченко, руски футболист

1981 г. – Денислав Сотиров, български футболист