Сградите на Варна: Беглишките хамбари съхранявали зърното за износ от пристанището

18/11/2013, 09:57

“Сградите на Варна” е рубрика на вестник “Народно дело” в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. След красивата история на площад “Независимост”, търговската улица “Преслав” и площад “Мусала” продължехме по бул. “Княз Борис І” – вечната главна улица на града. По нея стигнахме до двореца “Евксиноград”, минахме по бул. “Мария-Луиза”, “Сливница”, площад “Св. св. Кирил и Методий”, бул. “Владислав Варненчик”, площад “Славейков”, бул. “Приморски”. Разходихме се из Вароша - Стария град. Сега сме в Турската махала.

До 1934 г. на мястото на сегашната градинка под ДЗИ са се намирали Беглишките хамбари. Името им идва от данъка беглик и търговците бегликчии. Това са хора, които изкупуват от турското правителство правото да събират данъка беглик (данък върху козите и овцете) на територията на европейските провинции на Турция. Складовете са построени от бегликчиите в края на ХVІІ в. за съхраняване на зърнени култури, главно жито. Варненското пристанище е главен износител на жито и предприемчивите търговци бегликчии бързо се ориентират към търговията с жито и построяват този огромен склад.

Сградата е обхващала почти цялата площ на днешната градинка. Била е интересна както с външната, така и с вътрешната си архитектура. Тя е била четвъртита, с каменни стени, в които има процепи за бойници (мазгали), а в ъглите са изградени контрафорси. Главният вход бил откъм ул. „Цариброд“, изграден в източен стил с тежко обкована дървена врата. Дворът бил квадратен, застлан с камък. Вътре хамбарите били изградени с дървен материал на клетки за различните видове зърно. Складът имал силна охрана.

След Освобождението Беглишките хамбари стават държавни и се наричали Правителствени хамбари. В различно време са отдавани под наем. Известно време са използвани от Варненското училищно настоятелство и от БНБ.

През 1934 г. при временния мандат на Станчо Савов общинският съвет решава да разруши Беглишките хамбари, без да се съобразяват нито с историческата, нито с архитектурната им значимост. През същата година са разрушени. Каменният и дървеният материал са разпродадени на търг. С част от камъните е издигната оградата на старото игрище „Тича”.

Беглишките хамбари са изобразени на две рисунки от чешкия художник Индржих Кноб, от които се добива известна представа как са изглеждали.

На ъгъла между ул. „Цариброд“ и ”Дунав” се намира Хайрие джамия (от турски – хаир - добро, Добрата джамия). Тя трудно се разпознава, защото е без минаре.

Построена е през 1251 г. от егира (мюсюлманското летоброене) (1835 г. по християнското) от Деливер паша. Към джамията имало училище и две чешми. През 1925 г. арх. Дабков събаря старите постройки и прави пълно преустройство на джамията. Построени са салон, дюкян и помещение за мюфтийството. Предвидено е допълнително да се изгради минаре, но това не се случва. След 1944 г. джамията е занемарена. Ремонтирана е през 2004 г.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!