Ахмед Ахмед, 40 години след ужаса в Белене: Все още имам чувство, че ме преследват

30/12/2024, 20:53

Мая Иванова: Кадри: Нова ТВ

Все още имам чувството, че ме преследват. Личната си драма разказа пред Нова телевизия Ахмед Ахмед, който преди 40 години е бил тикнат в Белене.

Четири десетилетия са изминали след началото на опита за асимилация на българските граждани то турски произход през декември 1984 г. Тогава с брутално насилие и репресии български граждани са били отведени в лагера „Белене“.

През 1984 година Ахмед Ахмед е бил студент. Той си спомня за концлагера на дунавския остров Персин. Леглата бяха на по три етажа. В една килия, в която нормално трябваше да има 5 – 6 души, бяхме 25 – 30, разказа за ужаса той.

Направо ми пресъхва гърлото, като се сетя. Имаше една пластмасова кофа зад вратата, която ние бяхме принудени да използваме като тоалетна, каза Ахмед.

Руфат Юмер от село Башево, община Ардино пък допълни, че е бил тикнат в Белене на 28 декември 1984 година. Той си спомня, че били въдворени без съд и присъда, само защото са се родили като турци и заради отказа им да си сменят имената.

На 27 декември ми сложиха белезниците. В началото в Млечино ме пребиха, после в Кърджали ни откараха. 16 души бяхме. Сложиха ни на една катафалка и ни откараха на Север. Не знаехме къде ни водят и се озовахме на 28 декември 1984 г. призори на остров Белене, разказа той.

40 години след началото на така наречения Възродителен процес осъдени няма. Това стана ясно от репортажа на Нова телевизия, излъчен по новините. Делото е в прокуратурата, а по информация на медията разследването вече се води за престъпления срещу човечеството, а не за злоупотреба със служебно положение.

Не е ясен точният брой на български мюсюлмани, които са били принудени да си сменят името. 517 са в „Държавен вестник”. Обаче са повече, ние проверихме. Липсват имената на някои, които са били въдворени, каза Сафие Юрдакул от „Гражданска организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите”.

Не са пострадали само тези, които са били въдворени в „Белене”, а са пострадали и техните семейства, защото е имало натиск върху тях, за да не посмеят да си търсят правата и да не вдигнат главите си.

През годините делото неведнъж беше прекратявано и връщано за дораследване, но към днешна дата осъдени няма.