От Бачковския манастир: Прави се антикампания за очерняне на епископ Борис

20/11/2013, 15:48

Мария Биджурова ни е изпратила писмо до редакционната поща, което пускаме без редакторска намеса:

Здравейте,

пиша Ви от Бачковския манастир

секретар съм на манастира

С тревога установяваме, че след избора за Варненски и Преславски митрополит напрежението нараства. Това изглежда естествено по време на избори в България, но нас ни смущават прийомите, непристойни за църковни служители и хора работещи в църквата. Защото е очевидно,че материалите, които се изнасят в публичното пространство, са съставени и редактирани от служители на Църквата или свързани с църковния живот. Прави силно впечатление и това, че из между кандидатите , най-голямо внимание се отделя на един от тях- епископ Борис,защото той действително е човек с качества, но е учудващо и странно това,че всичко, свързано с него и неговите изяви, се изнася в крайно негативна светлина, като същевременно се щадят другите кандидати. Това говори за явно пристрастие и организирана антикампания срещу него. Вероятно пречи епископът на някого със своите качества, със своята деловитост със своята начетеност и възможност свободно и уверено да беседва и произнася проповед на всяка тема, било църковна или от всяка област на живота и пречи особено със своята болезнена пристрастеност към истината и смелостта без страх от последствията винаги и безкомпромисно да я защитава. Ние група негови съграждани го познаваме от малък, имали сме възможност да проследим неговото и физическо, и интелектуално и духовно израстване, както и постепенното му и понякога мъчително издигане в кариерата. Как всичко това той правеше сам,без почти никаква помощ, с упоритост и увереност, че Господ винаги подкрепя и поддържа смелите, силните, подготвените и можещите. Имаше за пример своя дядо отец Василий, един образцов и обичан от всички ни свещеник, починал, за жалост, сравнително млад. Почиташе и се учеше от своите учители, особено от семинарията, и вероятно заради възхищението му от тях посвети около 5-6 години от живота си като преподавател в Семинарията. После, вероятно шокиращо и неочаквано за някого, пое монашеския път, вероятно с желание изцяло и всеодайно да се посвети на Църквата и да отдаде останалата част от живота си в служба на Христа и учението му. Навсякъде, където служеше,работеше с хъс и всеотдайност, което един наш общ приятел, вече професор, определи най-точно:»Мечтая един ден да ме назначат там, където преди това е работил дядо Борис, защото ще знам, че за мен едва ли ще е останало нещо за вършене, а само ще се наслаждавам на плодовете от трудовете му» - бяха думите му. И още един случай, прекрасно определящ стила му на работа и качествата му на организатор. Бяхме свидетели на отговора на един монах, обиколил доста манастири в България и задържал се вече три години в Бачковския. Та на въпроса на един познат на този монах човек как така, след многото смени на разни манастири,се е задържал точно тук, в Бачковския, той кротко и много ясно отговори: « Защото тука има дисциплина!» Тези именно качества на Епископа дразнят много хора, които предпочитат пошлото и грозното, за които службата в Църквата е само възможност да полежат на спокойствие и без да се напрягат много-много, да ядат бял хляб и живуркайки, да стигнат до пенсия. Неговият жар в работата пари доста хора и неговите достойнства не дават покой на много колеги от епископата и те всячески се стараят да го оплюят и принизят направеното от него. Защото знаят,че сравнени с него те са нищо и единственото, което им остава, е да го направят като себе си- безлични и подлички същества, крякащи от жабуняка на блатото и плюещи срещу светлината на слънцето с надежда тъмнината да завладее света.

снимка: nakratko.bg

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!