Макар и да е в Морската, Салтанат винаги е имала жители

---

Георги Георгиев

В началото на 50-те години на миналия век Морската градина се простира в границите на  историческото си  ядро - до шокаровия канал, граничещ със зоопарка. Това се вижда от акта от 1997 г. за изключителна държавна собственост. В тази част на парка няма частна собственост, реституирани имоти и движение на превозни средства. След 1956 г. в града започва голямо строителство на промишлени предприятия. Поради тази причина много работници от други населени места се заселват в града. Осигурени са пари за заводи, но не и за жилищно строителство. За тези нови жители на града трябва да се намерят домове. Градският комитет, след обсъждане на нарочна сесия, взема решение да се национализират частни имоти, които са в местностите Салтанат и в границите на сегашния квартал „Чайка“ (тогава „Бриз“). В „Бриз“ вилите са малки и паянтови. Затова решението е на това място да се построи цял нов жилищен комплекс. Къщите в Салтанат обаче са големи и масивни и след отчуждаването в тях директно могат да бъдат настанени по няколко семейства. Решението е потвърдено от ЦК на БКП в София и е разпоредено на зам.-министъра на регионалното развитие да подпише заповед за т.нар. Парк Салтанат със заповед от 1959 г. Започва изкупуване на имотите, в които има големи и масивни постройки.

От 1959 до 1989 г. всички имоти са ползвани от наематели – семейства, организации и институции. За целия този период не са осъществени абсолютно никакви мероприятия, нито са взети решения за изграждане на паркова зона. Въпреки ниските изкупни цени, поради големия брой имоти в местността, за тези 30 години не са одържавени всички имоти, а около 80% от тях.

След 1989 г. огромна част от бившите притежатели на имоти си възстановяват собствеността. Мотивите за тяхното връщане от съда са, че те са в реални граници и че край тях не са осъществени абсолютно никакви „паркови“ мероприятия. Към настоящия момент 100% от територията на мест. Салтанат е частна собственост на физически и юридически лица или владение на държавата, но не и на община Варна. За времето от 1959 г. до настоящия момент мест. Салтанат фигурира „на книга“ в различни планове, кадастър и други документи като част от паркова територия с различни наименования – „Парк Салтанат“, „Парк „Отдих и култура“, „Морска градина“, „Приморски парк“ и други, но юридически не е паркова територия. Т.е. пътната мрежа фактически също не е „пешеходна алейна мрежа“. Няма приет нито един документ, доказващ планиране, изграждане или функциониране на тази територия като паркова. Понастоящем няма и документ, очертаващ границите на тази територия.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.