Снимка: Пиксабей
Нарастващата подкрепа за крайнодесните партии в Европа, изглежда, ще определи миграционната политика през 2025 г. след една изобилстваща от избори година, в която имиграцията се превърна в основна тема на политическото бойно поле.
Европейският съюз се подготвя да приложи обновения си пакт за миграция и убежище, който ще влезе в сила през 2026 г., а някои страни призовават правилата за ускоряване на процедурите за предоставяне на убежище и връщане да бъдат усъвършенствани или приложени по-рано, съобщава БТА.
Според правозащитни групи това би довело до риск от ограничаване на правата на хората да търсят убежище и би ги изложило на риск от произволно задържане и засилено отблъскване от страна на органите, действащи по външните граници на Европа.
Въпреки че имиграцията продължава да бъде изключително чувствителна тема в по-голямата част от 27-те държави членки на блока, броят на незаконните мигранти, пристигащи в Европа, е намалял от около 1 милион през 2015 г. до около 220 000 през 2024 г., сочат данни на Агенцията на Европейския съюз за гранична и брегова охрана "Фронтекс" (Frontex).
И така, какво предстои да се случи с миграционната политика в Европа през 2025 г.?
"Смазване" на трафика на нелегални мигранти
Британският министър-председател Киър Стармър превърна противодействието на незаконната миграция чрез борба с бандите, занимаващи се с нелегалното прекарване на хора през границите, в крайъгълен камък на миграционната си политика, като сключи споразумения с италианските и германските си колеги за "разбиване на бандите", както и пакт за сигурност с Ирак за борба с трафикантите на хора и засилване на граничното сътрудничество.
През 2025 г. европейските законодатели трябва да гласуват новата директива, която има за цел да се справи с нелегалното прекарване на мигранти в ЕС. Според хуманитарни групи обаче настоящият законопроект не освобождава ясно от наказателни санкции онези, които се опитват да помагат на мигрантите, като им осигуряват храна и подслон например.
Правозащитните групи настояват, че фокусът върху трафикантите на хора не успява да се справи с основната причина за миграцията и би могъл да направи прекосяването на Ламанша от Франция по-рисковано. Според базирания във Великобритания Съвет за бежанците изминалата 2024 г. вече е най-смъртоносната година по отношение на загиналите в опит да прекосят Ламанша с най-малко 69 регистрирани смъртни случая.
Групите за защита на правата казват, че репресиите върху нелегалното прекарване на хора са намалили предлагането на лодки, както и възможностите за пускането им във водите, което е накарало трафикантите да започнат да натоварват все по-голям брой мигранти на крехки плавателни съдове, увеличавайки по този начин риска от смазването или удавянето на хора.
Правозащитните групи искат от европейските правителства да разширят безопасните и законни начини за международна закрила.
Ускорена процедура за предоставяне на убежище и връщане
Европейските правителства също така търсят начини да ускорят процедурите за предоставяне на убежище и да увеличат депортирането. Съгласно новия пакт за предоставяне на убежище хората, пристигащи на границите на блока, ще се подлагат на бърза проверка, а при отказ за допускането им - на бърза депортация. Правозащитните групи се опасяват, че новата ускорена гранична процедура ще бъде използвана за отхвърляне на молби за убежище, без да се направи правилна оценка на отделните случаи.
Друго предложение е да се разшири броят на "сигурните страни" - или страните, в които хората се считат за по-малко уязвими от преследване от страна на държавата, насилие и въоръжени конфликти - за да се ускори обработването на молби за убежище. Според предложението хората от "сигурните страни", които имат по-малък шанс да получат убежище, ще могат да бъдат депортирани по-бързо, ако молбите им бъдат отхвърлени.
Като значителна промяна в политиката си ЕС обмисля и създаването на т. нар. "центрове за връщане" извън блока, които да увеличат и ускорят депортирането на отхвърлените кандидати за убежище - план, в който се усеща отзвук от прекратения план на Обединеното кралство за изпращане търсещи убежище мигранти от Великобритания в Руанда.
През октомври миналата година лидерите на ЕС призоваха Европейската комисия (ЕК) да изготви закон за ускоряване на депортациите. Шведският министър-председател Улф Кристершон заяви неотдавна, че ЕС може да представи предложение за създаване на т. нар. "центрове за връщане" още през март.
Страните от ЕС също така призоваха ЕК да направи по-строги правилата за депортиране на хора, които нямат право да пребивават в дадена страна. Това включва лица, чиито молби за убежище са били отхвърлени, или лица, които са загубили правото си на международна закрила поради промяна на обстоятелствата.
През 2025 г. се очаква ново предложение за внасянето на промени в Директивата на ЕС за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.
Аутсорсинг модел за предоставяне на убежище
Правителствата на ЕС оказват все по-голям натиск за разглеждане на молбите за убежище извън блока, в страните по основните миграционни маршрути. Миналата година 14 държави, сред които Германия, Франция и Италия, отправиха съвместен призив за изпращане на мигрантите, пристигащи в ЕС, в страни партньори.
Първото споразумение, което позволява на държава извън ЕС да обработва молбите за убежище на мигранти от името на друга държава, бе договорено миналата година между Италия и Албания. То обаче бе съпътствано с правни предизвикателства и само малка част от до 36 000 мигранти годишно, които не са регистрирани като "уязвими", и за които Италия заяви, че може да прехвърли в Албания, са стигнали до приемните центрове.
Повече от 100 неправителствени организации излязоха с общо изявление, в което разкритикуваха схемата, заявявайки, че тя рискува да доведе до продължително автоматично задържане и да ограничи достъпа на хората до справедливи процедури за предоставяне на убежище. Те призоваха ЕС да подкрепи правото на убежище.
Стени и автоматизирани граници
За да се справят с ръста в броя на пристигащите мигранти и с опасенията за сигурността, някои държави от ЕС удължиха временните проверки по границите в зоната за свободно движение - Шенгенското пространство - до 2025 г. Сред тях са Дания, Франция, Германия, Италия и Швеция.
Десните законодатели призоваха за повече средства за физически бариери по външните граници в следващия бюджет на ЕС, който ще бъде обсъден през втората половина на годината.
Европа все повече се обръща към системите с изкуствен интелект, за да засили граничния контрол - усилие, което се насърчава от одобрението през 2024 г. на Закона за изкуствения интелект от страна на ЕС. Новите правила забраняват използването на високорискови инструменти на изкуствения интелект в ЕС - регулации, които влизат в сила през февруари 2025 г. - но предвиждат изключения за използването на изкуствения интелект в правоприлагането и в граничните зони.
Правозащитните групи се опасяват, че задвижването на безпилотни летателни апарати с изкуствен интелект, както камери и други технологии за алгоритмично профилиране се използват за откриване и отблъскване на мигранти и бежанци и създават двоен стандарт - с един набор от правила за гражданите на ЕС и друг за мигрантите и търсещите убежище.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
"Файненшъл таймс": Военната икономика на Русия е като пясъчен замък
Дата: 15/01, 08:17
Кметът на Конаре със сериозни съмнения за изчезването на Ники
Дата: 15/01, 08:10
Комисията по ценни книжа на САЩ съди Мъск
Дата: 15/01, 07:591 Коментар
Трафикът на всички пунктове по границите на България тази сутрин
Дата: 15/01, 07:50
Затварят част от магистрала "Хемус"
Дата: 15/01, 07:48