Булфото
КНСБ настоява за публичен дебат за данъчно-осигурителните политики в Бюджет 2025, както и за реалистично планиране на разходите, без да се намаляват разходите за пенсии и заплати.
Не отстъпваме от позицията, че политиката по доходите в Бюджет 2025 за ръст от минимум 10% е без алтернатива, се казва в становище на синдиката, пише "Парите ни".
От там изразяват притеснение от създалата се ситуация около Закона за държавния бюджет за 2025 г. Оттеглянето на проекта на ЗДБРБ за 2025 г. (входиран в НС на 13.12.2024 г. от служебното правителство) на 24.01.2025 г. бе неочаквано на фона на същественото забавяне на цялостната бюджетна процедура,
Действащият в момента Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. не е в състояние да отговори в необходимата степен на нужните публични разходи съгласно действащите законодателни текстове в редица закони, смятат от синдиката.
КНСБ изразява своята изненада с така предприетата стъпка и счита, че подобна мярка няма икономическа и фискална логика, а е по-скоро политически акт. В общественото пространство се налага мнението, че предложения от служебното правителство вариант за бюджетна рамка има нужда от изменения. Дори това да е така, то можеше да се направи върху вече изготвения вариант на Бюджет за 2025 г., като предложения преди второ четене в комисия или зала. По този начин би се спестило време.
В тази връзка КНСБ счита, че предприетите действия носят след себе си допълнително напрежение сред работещите и водят до неоправдано цялостно забавяне на процеса по приемане на бюджета.
Синдикатът определя като притеснителни непрекъснато излаганите в общественото пространство мнения през последната седмица, че ситуацията с публичните финанси на страната е апокалиптична. Това създава усещането, че поставянето на бюджетната рамка в изискуемото дефицитно салдо – до 3% според ЗПФ, е или нерешима задача, или би могла да се осъществи с цената на големи обществени „жертви“. Подобно твърдение не стъпва на реалните параметри, при които се позиционира финансовата рамка на страната и създава изкуствено напрежение в множество сфери.
На първо място трябва ясно да се каже, че дефицитът в Бюджет 2025 не е 18 млрд. лв., както се твърди публично.
Това е размерът на допълнителните разходи, които трябва да се направят в Бюджет 2025 спрямо приходите в Бюджет 2024 на база действащото законодателство. В тази сметка не са включени очакваните приходи от ръста на БВП през 2025 г., който според оценки на МФ и БНБ, ще бъде ок. 215 млрд. лв. Това означава, че при 40% преразпределителна тежест на приходите като дял от БВП, по тази линия, само от естествения ход на икономическите процеси в страната, би трябвало да постъпят допълнителни приходи от поне 5,6 млрд. лв., които към момента не се вземат предвид. Така истинският дефицит не е 18 млрд., а ок. 12,4 млрд. лв.
На второ място – при прогнозен БВП за 2025 г. в размер на 215 млрд. лв., максимално допустимият дефицит през настоящата година е 6,45 млрд. лв., а не 6 млрд. лв., както се твърди.
В този смисъл задачата пред министъра на финансите е да предложи комбинация от допълнителни приходи и/или намалени разходи в размер на не повече от 5,95 млрд. лв. Тя може да бъде решена чрез политики за допълнителни данъчно-осигурителни приходи и/или европейски средства и/или за евентуално по-скромен ръст на част от разходите, които бяха представени от служебния кабинет.
Към момента и капиталовата програма, и разходите за издръжка бяха планирани на нереалистично високи нива, ако следваме динамиката и изпълнението им от предходни години. През 2024 г. успяхме да реализираме едва 6,4 млрд. лв. от капиталовите разходи при планирани 10,1 млрд. На този фон в Бюджет 2025 бе планирана капиталова програма в размер на 14 млрд. лв., което е над два пъти от реалното изпълнение за 2024 г. Очевидно е налице съществен буфер.
На следващо място не трябва да се забравя, че тези стойности на разходите са резултат от допускане, че бюджетна и календарна година съвпадат – т.е., в случай че те не са еквивалентни, е налице обективна вероятност да се променят голяма част от разходните параметри.
Всичко това дава сериозни аргументи, че т.нар. „дупка“ в бюджета не е в размер на 18 млрд. лв. Освен това в проекта на ЗДБРБ за 2025 г. от МФ бяха представени множество мерки, както в приходната, така и в разходната част, които на практика показват, че дефицитното салдо може да бъде поставено в необходимата рамка.
На база на всичко това КНСБ изразява сериозно безпокойство, че в публичното пространство се представя теза, според която ситуация по отношение на финансите на държавата е неразрешима. Категорично не приемаме създаването на излишна тревога и говоренето, че предстои „бюджетен апокалипсис“. Подобни твърдения не отговарят на действителността и създават несигурност у всички работещи.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
Двама мотористи пострадаха при катастрофи в Кърджалийско
Дата: 11/05, 17:04
Биофилтър спасява черния дроб
Дата: 11/05, 16:50
Официално откриване на сграда C-max center - Варна
Дата: 11/05, 16:50
"Монти Мес" отваря ново заведение за храна за дома и офиса във Варна
Дата: 11/05, 16:50