Антисемитска табела от Царство България се появи зад гърба на легенда от САЩ 94

05/02/2025, 15:26

Кадър Levski.bg

Изненадващо в публикация в официалния сайт на футболен клуб "Левски" се появи снимка на доста смущаваща табелка в централата на клуба.

Публикацията е за изпълнителният директор на „ПФК Левски“ Даниел Боримиров, който подписва договор с Георги Костадинов. Контрактът е до лятото на 2026 година.

Публикацията и снимката вижте тук https://levski.bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%

Зад гърба на легендата от САЩ 94 обаче може да се види табела с надпис "Входъ за Евреи Забраненъ".

Минути по-късно в социалните мрежи завря от коментари. А председателят на една от еврейските организации у нас - проф. Александър Оскар, реагира с гневен пост: "Броени дни след като Света отбеляза 80-годишнината от освобождаването на Аушвиц, във футболния клуб Левски, очевидно не допускат евреи. Днес, 80-години по-късно, показваме, че не сме научили уроците на историята. Срам и позор!"

Проверка на bTV показа, че става дума за недоразумение, а въпросната табела няма за цел да провокира или обижда еврейската общност. Присъствието й експозицията е в съвсем различен контекст.

"Първо искам да се извиня от името на създателите на експозицията, ще си позволя да се извиня и от името на клуба. Става дума за абсолютно недоразумение - обяснява един от отговорниците за музея Илия Христов. - През 1941 г. в България е приет Закон за защита на нацията, който забранява на лица от еврейски произход да участват в обществения живот на страната. Нещо, с което СК Левски се противопоставя."

"В същата експозиция има документ, подписан от Никола Гешев - по това време началник на отдел Обществена безопасност. Той задава въпроса защо Левски не изпълнява разпоредбите и в третия и четвъртия отбор има лица от еврейски произход. За отношението на еврейската общност към Левски много ясно говори плакетът, който също е изложен до табелата - след 9 септември клубът го получава в знак на благодарност за проявената съпричастност и подкрепата, която изразява."

бТВ потърси и проф. Александър Оскар, който призова Левски да поднесе извинение. "Да, разбира се, това е музейна експозиция. В никакъв случая не обвиняваме футболния клуб Левски в антисемитизъм или проповядване език на омразата. Но обръщаме внимание колко е важно именно такива символи на нацизма - а този надпис е символ на гоненията срещу евреите през Втората световна война, трябва да бъдат внимателно обозначени защо са там."

"Също така, ако се правят представяне на футболисти или други инициативи, тяхното място не е пред този знак, защото се създават погрешни впечатления. Определям го като пиар гаф. Надявам се от Левски да намерят подходящата форма, за да изразят това, че са допуснали грешка при представянето на футболиста."

Законът за защита на нацията е приет от българския парламент и влиза в действие от януари 1941 г. Това е изключителен български закон от комплексен тип, който остава в сила от 23 януари 1941 г. до 27 ноември 1944 г. Законът за защита на нацията не се позовава на действащата към момента на приемането му Търновска конституция.

Законът е внесен от правителството на Богдан Филов и има за цел да отговаря на тенденцията за сходни разрешения на т. нар. „еврейски въпрос“. Следвайки примера на Нюрнбергските закони, законът за защита на нацията е създаден в унисон със законодателството на Нацистка Германия на расистка и националсоциалистическа основа.

Законът за защита на нацията урежда обществените отношения, свързани със статута на тайните организации, лицата от еврейски произход, тяхното имущество, „противонационалните и съмнителни прояви“ по време на Втората световна война. Законът е разпределен в четири дяла: За тайните и международни организации, За лицата от еврейски произход, За противонационалните и съмнителните прояви, Особени разпоредби.

Законът въвежда редица ограничителни мерки и срещу масонството и подобни нему тайни организации, срещу евреите-български поданици. Последван е от цяла серия сходни нормативни актове по материята. С чл. 5 от Закона за защита на нацията са разтурени и забранени към 20 организации — масонските ложи, ротарианците, ционистките организации, ПЕН клубът и т.н.

Ограничителните общи разпоредби забраняват на лицата от еврейски произход да бъдат приемани за български поданици, да бъдат избираеми, да заемат държавни, общински и други служби, да се откупуват от военна служба, да встъпват в брак или извънбрачно съжителство с лица от български произход и т.н. Въвежда се и извънреден данък върху еврейското имущество. Постановени са ограничения за местожителство, постъпване в учебни заведения (еврейска квота), за имотите, за професионалната и стопанска дейност и т.н. Запазено е писмо от група писатели и общественици, между които Елин Пелин, Стилиян Чилингиров, Елисавета Багряна, Младен Исаев и други, до министър-председателя и председателя на НС за отмяна на обсъждането в XXV ОНС на Законопроекта за защита на нацията с цел „запазване престижа на нацията и завоюваните традиции на веротърпимост и човещина“.

Законът е внесен от първото правителство на Богдан Филов. Приет е въпреки опозицията на част от народните представители, неодобрението на обществени и професионални организации, Светия синод на Българската православна църква, видни обществени личности и др.[2] Утвърден е с Указъ № 3 /21 януари 1941 г., подписан от Цар Борис III и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16/23 януари 1941 г.

За изпълнението на закона е създадено Комисарство по еврейските въпроси. Главен комисар е Александър Белев. През 1943 г. е подписано българо-германското Споразумение Белев-Данекер за депортиране на около 20 000 евреи от новите и старите предели на Царство България. Комисарството при съдействието на армията и полицията активно участва в депортирането на евреи от администрираните от България предвоенни територии на Гърция и Югославия.

След масови обществени протести с намесата на Цар Борис ІІІ, БПЦ, парламентаристи и др. депортацията от старите предели е отменена. Запазено е носенето на отличителни жълти звезди, различни социални и стопански ограничения, принудително заселване, отнемане на икономически и обществени възможности чрез конфискации на имущество, изпращане в лагери за принудителен труд и т.н. Някои лагери успешно са атакувани и разбивани от силите на НОВА.

Законът за защита на нацията е отменен на 27 ноември 1944 г. с наредба-закон на първото правителство на ОФ публикувана в „Държавен вестник“ бр. 50/2 март 1945 г. - в изпълнение на последната точка от програмата на Отечествения фронт.