кадър: Бтв
Иво Карамански разказва за катастрофата, при която губи ръката си „Излязох сам от колата през прозореца. В секундата, когато я видях, знаех, че няма да имам ръка“, разказва той пред Бтв.
Преди три години Иво Карамански-Сано претърпява катастрофа в Нидерландия и губи едната си ръка. Подкрепата на неговото семейство му помага да излезе от тежкия момент и сега да говори спокойно за случилото се.
След тежкия инцидент Иво Карамански-Сано среща и любовта в лицето на инфлуенсърката Антоанет Пепе. Двамата имат и дете.
„През ден ме връхлитат спомени за случилото се. Карах много бързо – със 160 км/ч, и изпуснах контрол над автомобила. Колата накрая беше по таван, спирачният ми път беше половин километър. Излязох сам от колата през прозореца. Имаше хора, които бяха викнали линейка“, разказа в „Тази събота“ Иво Карамански-Сано.
„През цялото време бях в съзнание, видях, че ръката ми е в много лошо състояние. Още тогава знаех, че най-вероятно няма да остане. Тогава беше моментът, в който приех, че вече няма да имам ръка – в секундата, в която я видях“, разказва той.
„В такива моменти всяка една майка със сигурност би могла да ме разбере. Да си представи ада, през който минах. Раждаш едно здраво дете, което отглеждаш. Даваш най-доброто, на което си способен. В момента, в който той е готов за живота си, се случва нещо, което слага голям стоп“, разказа неговата майка Нели Атанасова.
„Възхищавам се изключително много на неговия дух и сила. На устрема му и хъс, с който живее този живот. Никога усмивката не слезе от лицето му, дори в първия момент, когато го видях в болницата след операцията. Дори и тогава ми се усмихна и ми каза: „Съжалявам! От днес нататък ще бъда Робокоп, мамо. Всичко е наред.“
„Адреналинът те удря и първото, за което си мислиш, е дали си жив и здрав и си цял. Докато си под афекта на адреналина не си усещаш тялото правилно. След това ми отне време да възприема, че вече съм така. Умът и тялото са в режим на оцеляване и мислиш как да си добре. Някои хора изпадат в дълбока депресия, но аз целях това да не се случи“, разказва Иво Карамански-Сано.
Признава обаче, че е имало момент в болницата, когато е бил на ръба да изпадне в депресия.
„Реших, че трябва да живея, защото ми се живее. Ако се депресирам и изпадна в дупка, животът ми свършва дотам“, споделя той.
Иво Карамански-Сано започва рехабилитация – както физическа, така и психическа.
След случилото се Иво Карамански-Сано решава да се научи да бъде по-търпелив.
„Винаги съм бързал в живота. Дори и да не трябва да бързам, аз бързах. Това не е хубаво и трябва да се отучим“, казва той.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
От полицията с подробности за стрелбата по автобус в Перник
Дата: 10/05, 16:44
Мирчев: Вчера се появи „българският Дугин“ и ни каза, че сме с отпаднала необходимост
Дата: 10/05, 16:41
Цветан Василев заговори за връщане в България
Дата: 10/05, 16:37
Спартак спечели важни три точки в борбата си за оставане в Първа лига
Дата: 10/05, 16:33
17-годишните „моряци“ победиха ЦСКА 1948 в Елитната група
Дата: 10/05, 16:23