Иво Карамански: "В секундата, когато я видях, знаех, че няма да имам ръка“

08/02/2025, 11:20

кадър: Бтв

Иво Карамански разказва за катастрофата, при която губи ръката си „Излязох сам от колата през прозореца. В секундата, когато я видях, знаех, че няма да имам ръка“, разказва той пред Бтв.

Преди три години Иво Карамански-Сано претърпява катастрофа в Нидерландия и губи едната си ръка. Подкрепата на неговото семейство му помага да излезе от тежкия момент и сега да говори спокойно за случилото се.

След тежкия инцидент Иво Карамански-Сано среща и любовта в лицето на инфлуенсърката Антоанет Пепе. Двамата имат и дете.

„През ден ме връхлитат спомени за случилото се. Карах много бързо – със 160 км/ч, и изпуснах контрол над автомобила. Колата накрая беше по таван, спирачният ми път беше половин километър. Излязох сам от колата през прозореца. Имаше хора, които бяха викнали линейка“, разказа в „Тази събота“ Иво Карамански-Сано.

„През цялото време бях в съзнание, видях, че ръката ми е в много лошо състояние. Още тогава знаех, че най-вероятно няма да остане. Тогава беше моментът, в който приех, че вече няма да имам ръка – в секундата, в която я видях“, разказва той.

„В такива моменти всяка една майка със сигурност би могла да ме разбере. Да си представи ада, през който минах. Раждаш едно здраво дете, което отглеждаш. Даваш най-доброто, на което си способен. В момента, в който той е готов за живота си, се случва нещо, което слага голям стоп“, разказа неговата майка Нели Атанасова.

„Възхищавам се изключително много на неговия дух и сила. На устрема му и хъс, с който живее този живот. Никога усмивката не слезе от лицето му, дори в първия момент, когато го видях в болницата след операцията. Дори и тогава ми се усмихна и ми каза: „Съжалявам! От днес нататък ще бъда Робокоп, мамо. Всичко е наред.“

„Адреналинът те удря и първото, за което си мислиш, е дали си жив и здрав и си цял. Докато си под афекта на адреналина не си усещаш тялото правилно. След това ми отне време да възприема, че вече съм така. Умът и тялото са в режим на оцеляване и мислиш как да си добре. Някои хора изпадат в дълбока депресия, но аз целях това да не се случи“, разказва Иво Карамански-Сано.

Признава обаче, че е имало момент в болницата, когато е бил на ръба да изпадне в депресия.

„Реших, че трябва да живея, защото ми се живее. Ако се депресирам и изпадна в дупка, животът ми свършва дотам“, споделя той.

Иво Карамански-Сано започва рехабилитация – както физическа, така и психическа.

След случилото се Иво Карамански-Сано решава да се научи да бъде по-търпелив.

„Винаги съм бързал в живота. Дори и да не трябва да бързам, аз бързах. Това не е хубаво и трябва да се отучим“, казва той.