Няма как да не ти се свие сърцето, когато погледнеш безкрайната опашка от възрастни хора пред социалната кухня. Хората стоят и нетърпеливо чакат да вземат малко супа и парче хляб, за да си отидат у дома. У дома - където ги чака нищото. Нетърпеливи са, защото никой от тях не иска да е на тази опашка. Не защото няма нужда, не! - те всички са гладни. А защото не е справедливо да са на тази опашка с протегната ръка към милостинята. Това са онези хора, които навремето са строили градовете, в които живеем, заводите, които преди 20 години техните наследници разграбиха. Това, което видях в очите им, докато чакат за парче хляб, е обида и унижение. Ако ние днес сме накарали тези хора да висят в студа за милостиня, каква ли ще е участта ни, когато нашите коси побелеят!?
Междуконтиненталната дистанционна хирургия вече е реалност
Дата: 09/05, 20:00
Стрелба по автобус на градския транспорт в Перник
Дата: 09/05, 19:40
Хандбалният Спартак дръпна с 1:0 в серията за бронза
Дата: 09/05, 19:31
Давид Иванов: Най-важното беше да изиграя съчетанието си както трябва
Дата: 09/05, 19:31
Спартак подариха 250 билета на Второ ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна
Дата: 09/05, 19:08