До абонатите на Енергопро, ЕРП Юг и ЕРП Север: Краен срок за плащане след корекция на сметката за ток

13/03/2025, 11:10

Пиксабей

С каква давност се погасяват вземанията на доставчиците на електричество за корекциите на сметките за ток и от кога тече тя? На този въпрос ще отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в първото си тълкувателно дело за годината, предаде правният портал Lex.bg.

Точната му формулировка е: „Вземане на оператора на съответната мрежа, основано на извършена корекция на сметките по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/2019 г.), явява ли се периодично по своя характер; в какъв срок се погасява то по давност; от кога за него започва да тече давностният срок?“.

Споменатата разпоредба на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) на Комисията за енергийно и водно регулиране предвижда, че в случаите, в които „се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване (СТИ), операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри“.

По въпроса за давността на вземането за корекция на сметката има противоречива практика на ВКС.

Според част от върховните съдии корекционното вземане е периодично и затова за него е приложима кратката тригодишна давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД).

Те изтъкват, че то е за заплащане на предоставена и потребена електроенергия по сключен договор между страните. По него задължението на потребителя е за изпълнение на повтарящи се парични задължения, които имат единен правопораждащ факт – договорът, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съдиите, застъпващи виждането за периодичен характер на вземането изтъкват още, че то не е обезщетение за вреди – от договорно неизпълнение или с извъндоговорен характер.

Други върховни съдии обаче са приемали, че вземането за корекция на сметки не е периодично и за него важи общата петгодишна давност.

Техните аргументи за това са, че става дума за парично задължение, което не е за установени при редовните месечни отчети потребени и фактурирани количества електроенергия, а е резултат на изрична, нормативно установена корекционна процедура. В тези случаи отчитането не е редовно и периодично, а преизчисляването, начисляването и фактурирането на количеството потребена електрическа енергия е резултат от извършена проверка и специализирана метрологична експертиза в Българския институт по метрология, при която е установена външна нерегламентирана софтуерна намеса в електромера.

„Невъзможността за пряк визуален контрол е, както за потребителя, така и за енергийното дружество, при извършването на редовните месечни отчети. Задължението на потребителя е за еднократно заплащане на стойността на цялото преизчислено количество електрическа енергия, потребено и отчетено в невизуализирания регистър, в течение на нормативно установения период, от датата на монтирането на електромера до извършването на проверката на същия (т. нар. в практиката „корекция на сметка“), по правилата на ПИКЕЕ“, сочат застъпниците на тази теза.

И стигат до извода, че корекцията е еднократно по естеството си плащане, с падеж посоченият във фактурата краен срок за плащане. От тази дата за цялото вземане започва да тече общата петгодишна погасителна давност.