Отхвърлиха законопроект за преименуването на Националната библиотека

13/03/2025, 20:08

Снимка: Национална библиотека

Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) не прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, в който се предвиждаше преименуването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, предава БТА. На заседание днес „За“ гласуваха двама народни представители, против бяха четирима, а петима се въздържаха.

Мотивите на вносителите бяха представени от Ангел Янчев („Възраждане“). Той разказа, че Народната библиотека е била преименувана на Национална библиотека е извършено на 6 юли 2009 г. с обнародване на Закона за обществените библиотеки. „Без мотиви и без аргументи от страна на вносителя Министерски съвет е извършено действие, насочено срещу волята на учредителите на изключително важна държавна институция“, посочи Ангел Янчев. Той допълни, че на сградата на културната институция продължава да бъде изписано „нейното автентично име - Народна библиотека“. „Редно е, подобно на Народното събрание на Република България, Българската народна банка, Народния театър „Иван Вазов", Народната библиотека официално да получи народния си статут“, каза още Янчев.

Заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов, който присъства на заседанието, посочи, че в Закона за обществените библиотеки и Закона за закрила и развитие на културата са налице законови предпоставки за извършеното преименуване през 2009 г. Смятаме, че такава промяна на наименованието на Националната библиотека, макар и да има историческо основание, следва да се обсъди в най-широк кръг, добави той.

Директорът на НБКМ доц. Калина Иванова обясни, че позицията на библиотеката е, че не трябва да се променя нейното наименование, тъй като „тя е националният културен институт на България и има много функции, които са ѝ вменени точно със Закона за обществените библиотеки“. Според нея ще има негативни ефекти от исканото преименуване. „То води до промяна по отношение на административната тежест в национален аспект и в международните организации“, каза доц. Иванова. Тя обясни, че наименованието на НБКМ на сградата ѝ не е променено от „народна“ на „национална“, защото „сградата на библиотеката е архитектурен паметник на културата и за да се направи тази промяна, трябва да има съгласуване с НИНКН, с Министерство на културата, още повече, че тези ремонтни дейности водят и до нарушаване на външната фасада на сградата, до нарушаване на камъка, с който тя е изградена отвън“.

Доц. Калина Иванова обясни, че определенията за народност и нация са различни. „И също, не желаем – може и грубо да прозвучи – да бъде използвано името на Националната библиотека за политически цели. По-скоро бих призовала партия „Възраждане“ да се обединят с всички партии и да бъде държавна политика търсенето на средства и начини за нова библиотечна сграда и за проблемите с опазване на книжовното наследство“, допълни тя.

Тома Биков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС отбеляза, че върху сградата на НБКМ пише „Народна библиотека Кирил и Методий“. Според него, ако този надпис трябва да бъде променен с решение на НИНКН, „може да се окаже, че това разрешение ще дойде след десетина години, ако го поискаме към този момент“.

Димитър Николов (ГЕРБ-СДС) коментира, че не разбира как предложената промяна на закона ще улесни, облекчи и повиши ефективността в работата на библиотечните специалисти в Националната библиотека. „Аз от четири години съм народен представител и член на комисията по културата и медиите. Когато тук в работата участва представител на Националната библиотека, винаги ни се отправя един и същи въпрос, а именно – изчерпаният капацитет на фондохранилището“, каза той. Ние или не чуваме за реалните проблеми пред Националната библиотека, или се правим на глухи, допълни Николов.

Искра Михайлова („ДПС – Ново начало“) обясни, че проблемът с наименованието на библиотеката е много стар. „В периода, в който се определяха функциите на модерните национални библиотеки, България имаше проблем, защото Народната библиотека не беше национална. И тогава се водеха много спорове. Историците знаят. Коментирахме кое е народна, кое е национална, защо е народна, не е ли едно и също“, каза тя. Според нея решението за преименуване на библиотеката в национална е довело до „доста ползи“ за НБКМ, сред които е припознаването ѝ в целия свят като националната библиотека на България и участието ѝ в международни организации.

Според Любен Дилов-син (ГЕРБ-СДС) казусът прилича на този с Националния център за книгата. „Просто ред международни организации са приели този термин за изясняване статута на кореспондентските си организации в съответните страни“, каза той. Той коментира, че преди време, когато се е търсела сграда за друга културна институция, се е оказало, че „може би има резерви на министерството на просветата и Министерството на културата“. Една такава сграда е бившето училище по художествени занаяти, което се намира на улица „Хайтов“, добави Дилов-син.

Мариана Бояджиева („БСП – Обединена левица“) отбеляза, че доколкото ѝ е известно, преди 16 години са променени наименованията на 21 културни институти, сред които Националната опера и балет, Националния куклен театър и др. „Аз мисля, че тогава също е имало сериозен разговор и дискусия, за да може да се пристъпи към подобна стъпка“, коментира тя. Допълни, че смята, че е правилно да се запази настоящето име на библиотеката.

Костадин Костадинов („Възраждане“) посочи, че „независимо как я наричат официално, всички в България я наричаме Народна библиотека“. Една бърза справка показва как, в по-голямата си част, институциите, които са от подобен вид, носят названието „народно“ в себе си, каза той. „И то е така поради простата причина, че исторически тези институции, защото Народната библиотека е институция, са се създали през века на романтичния национализъм, през 19 век, и тогава всичко е било народно. Думата „нация“ се създава по-късно. Между другото, в някои държави в Западна Европа „нация“ и „народ“ са едно и също“, посочи Костадинов. „Ние сме народни представители, не сме национални представители. Ние сме в Народното събрание, не в Националното събрание. Ние имаме Българска народна банка, не Българска национална банка“, каза още той.

„За мен мотивите за смяна на името са изключително недостатъчни. Не става ясно защо в настоящия исторически момент се налага подобна смяна на името и бих искал да се солидаризирам с мнението, изразено от представители на Националната библиотека – имаме достатъчно на брой други институции в България, които се наричат национални – национално радио, национална телевизия, национален археологически музей. Така че семантиката на думата изглежда по-скоро като излишна политизация на библиотеката“, каза Даниел Лорер (ПП-ДБ). Посочи още, че е може би наистина важно народните представители да се обединят около настоящите ѝ проблеми.

Може би не трябва да се фокусираме върху това каква е дефиницията на „народен“ и „национален“, а каква е функцията на тази библиотека, каза Хюсеин Хафъзов („ДПС – Ново начало“). Според него функцията на НБКМ прави библиотеката национална, „защото по съдържание, това, което вие имате като материали, това, което притежавате като архиви, изпълнявате като дейности като институция, е много повече от това, което могат да си позволят или притежават всички останали библиотеки в страната“. Вие сте и народна, но не сте само народна библиотека, а сте много повече, отбеляза той.

Председателят на комисията по културата и медиите Тошко Йорданов (ИТН) обясни, че според него БНБ трябва да стане Национална банка, Народният театър – Национален театър и би търсил съгласие от колегите си в тази посока. „Ако ще си играем на кое е народно, кое е национално – национален интерес, национален отбор, национален идеал, Национален стадион, ако щете“, каза той. Според него има исторически процеси за формиране на нации. „Първо, след всичко, което ни се е случило, сме се делили на християни и мюсюлмани до голяма степен. После изкристализира народността и след това със създаването националната държава има и формиране на нации“, отбеляза Йорданов.