Коментар на Светослав Иванов: Лидери, референдуми и демагози

11/05/2025, 18:14

Кадър БТВ

„Може би покойният лорд Атли беше прав“, каза веднъж Маргарет Тачър – „когато заяви, че референдумите са инструмент за диктатори и демагози“. Да, историците много добре знаят, че Тачър не беше от почитателите на референдумите. Тя виждаше в тях опасност, инструмент за тези, които се страхуват да поемат отговорност.

На другия полюс беше Шарл дьо Гол. За него референдумите бяха пряка връзка с народа. През 1962 г. той организира референдум, който утвърди прекия избор на президента, давайки на институцията нова сила и правомощия. Но през 1969 г. същият механизъм го свали - референдум за ограничаване на парламента бе отхвърлен, и Дьо Гол подаде оставка на другия ден. Тъжен край на една велика политическа кариера.

Тачър беше свидетел на тези процеси в съседна Франция. От историята тя знаеше, че всеки тоталитаризъм се настанява в една държава първо като „власт на народа“ чрез референдум, който да придаде легитимност на авторитаризма.

Така Хитлер през 1934 г. попита германците дали приемат обединяването на позициите на канцлер и президент. 90% гласували „за“ и той се нарекъл фюрер. Той изплагиатствал референдума на Мусолини, който пет години по-рано попитал италианците „Подкрепят ли избирателите „Националния лист“?“. Естествено нямало изненади – 99% гласували „за“, независимо, че само кандидатите на фашистката партия можели да участват в изборите.