Експерти в спор: Еврото риск или решение

14/05/2025, 08:35

Редактор: Юлия Георгиева, кадър Нова тв

За нас ЕС е пазар. Предприемачите вместо да разчитат на около 6 млн. български потребители, ще разчитат на 400 млн. европейски потребители. Това е нашият интерес - да имаме достъп до този пазар. Това за България е добре, това е още една възможност за развитие, но не, разбира се, че това не ни решава всички проблеми.

Това коментира пред Нова тв Добромир Иванов.

Откакто е създадена еврозоната средния растеж на държавите, които са в нея, е разочароващ в сравнение с други държави, които са в ЕС, но не са в еврозоната. В скандинавските държави също растежа е по-добър. Еврозоната изостава и спрямо САЩ по отношение на растежа. Разбира се, има и държави, които се справят много добре, коментира Георги Вулджев.

Трябва да гледаме не само данните, но и какво ние можем да свършим, когато ни се дава тази възможност, защото даром нищо няма да получим, коментира Иванов.

Много пъти сме преговаряли с чужди инвеститори и те си иммат листа с точки, на които очакват страната да отговаря - дали е млен на ЕС, на Шенген, еврозона. Всичко това са стъпки напред, които те правят по-светла държава. Един от тези критерии, че България е страна, където не можеш да си избираш фискалната година, допълни той.

Всички тези неща могат да се постигнат и без да сме в еврозоната и да поемаме тези рискове, които произтичат от членството ни в нея. Еврозоната като структура с единна парична единица затруднява растежа. За нас съществените рискове са свързани с фискалната ситуация, особено че през последните няколко години ни се влоши фискалната дисциплина в страната. Ако влезем в еврозоната има риск това да се задълбочи и да стигнем до ситуация на дългова криза. Вижте колко страни членки нарушават правилата, коментира Вулджев.

България си трупа дълг и без да е влязла в еврозоната, можем да натворим чудеса и без да сме там. Интересът ни е да имаме ясни цели и като влезем в еврозоната да си дадем кое там работи добре, да си намерим съюзници и да почнем да работим и да го променяме, отвърна Иванов.

Всяка държава си има отговорност как управлява себе си. Ето Гърция ако не беше в еврозоната, сега там щеше да е трагично, а те в момента са си добре. Даже в момента растат и то много прилично, допълни той.

Това, което се случи в Гърция, е, че едни политици натрупаха много големи заеми, които бяха изхарчени по много съмнителен начин и това доведе държавата им до фалит и това беше платено не само от гърците, но и от данъкоплатците на други европейски държави, обясни Вулджев.

В Хърватия инфлацията след приемането на еврото малко се ускори в рамките на 2 - 4%, но в рамките на две години се изчисти, обясни той.

В първата година - две след приемането на еврото е нормално да минем през това, което стана в Хърватия, но дори този риск не е толкова съществен. Най-важното е да не мислим, че членството в еврозоната е някаква панацея. Това го направихме във връзка с членството в ЕС, посочи още той.