Standard & Poor's потвърди кредитния рейтинг на България и положителната перспектива

24/05/2025, 12:22

кадър: Уикиедия

Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2'. Перспективата пред рейтинга остава положителна.

Рейтинговата агенция смята, че България е на път да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година, пише "Новини". Към април 12-месечната средна инфлация е 2,7%, което означава, че България ще изпълни критерия за ценова стабилност за присъединяване към еврозоната. Официалната оценка на съответствието ще бъде включена в конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ, които ще бъдат публикувани на 4 юни 2025 година. Окончателното решение за членство ще бъде на Еврогрупата и Съвета на ЕС, което S&P Global Ratings очаква да бъде обявено през юли.

Въпреки рисковете, икономиката на България показа относителна устойчивост, като външната търговия с услуги продължава да отчита излишъци над 7% от БВП. Директната търговска експозиция към САЩ е по-малка от 4% и затова S&P Global Ratings смятат, че ефектът от американските мита върху Европа ще засегне България предимно индиректно, чрез намалено търсене от най-големите ѝ търговски партньори – по-специално Германия и Румъния.

Амбицията за присъединяване към еврозоната осигури важна политическа опора за стриктно фискално управление, особено във времена на политическа нестабилност. Настоящият бюджет и фискални планове целят дефицити до 3% от БВП през следващите три години, което изглежда постижимо. Държавният дълг остава умерен, като дългът, нетно от ликвидните активи, е под 30% от БВП до 2028 година.

S&P Global Ratings отчитат, че могат да повишат рейтинга, ако България стане член на еврозоната. Според тях членството би било от полза за достъпа на България до капиталовите пазари и ефективността на паричната политика.

S&P Global Ratings биха ревизирали перспективата пред рейтинга на стабилна, ако перспективата за присъединяване на България към еврозоната стане по-малко вероятна. Това може да се случи, ако има още един продължителен период на политическа криза или ако например инфлационният натиск се появи отново.