България няма да спасява "закъсали" държави в еврозоната

04/06/2025, 10:56

Пиксабей

Влезем ли в еврозоната, може да се наложи с наши пари да спасяваме закъсала чужда държава. Тази плашеща версия беше сред най-оборотните в социалните мрежи сред противниците на еврото. Експертите обаче са категорични, че това е класическа манипулация, пише Марица и БНТ

След финансовата криза през 2010 г. бяха въведени значителни промени в контрола върху задлъжнялостта и финансовата стабилност на държавите в еврозоната. Бяха засилени правилата за фискална дисциплина, включително наблюдение и санкции за неспазване на бюджетните правила, чрез въвеждането на Фискалния пакт, който изисква държавите членки да поддържат балансирани бюджети и да ограничават структурния дефицит до 0.5% от БВП.

Създаден беше Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) като постоянен фонд за подпомагане на държави от еврозоната с финансови затруднения. България ще внася там първоначална вноска от 833 милиона евро, или около 1% от БВП на страната. Общата ни възможна вноска 6.457 милиарда евро, но това е само при поискване и при условието, че тези пари ще се връщат, при това с лихва. Ако се наложи държавите в еврозоната да спасяват някого, това няма да е подарък, а заем със срок на погасяване 12 години, обясняват финансисти.

Заемът се отпуска на няколко транша, като преди всеки от тях всички държави членки обсъждат мониторингов доклад от Европейската комисия и Международния валутен фонд (доколкото в повечето случаи се прилага съвместно финансиране със средства и от Фонда), обясняват от БНБ в серията си въпроси - отговори за въвеждане на еврото в България.

В момента в ЕМС са натрупани 708.5 милиарда евро от вноски на държави в еврозоната.

Има и други механизми за контрол. Чрез изграждането на банковия съюз бяха въведени механизми за надзор и преструктуриране на банки, включително Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), които имат за цел да се предотвратят бъдещи банкови кризи. Въведени бяха нови регулации, които изискват банките да поддържат по-високи нива на капитал и ликвидност, за да се справят с икономически шокове, без да е необходима намеса на държавата.

Тези промени целят да предотвратят повторение на кризи като тази от 2010 г. и да осигурят по-голяма финансова стабилност в еврозоната.