БНБ с голяма вест за парите в България

14/07/2025, 10:15

Пиксабей

Прогнозата за растежа БВП на България е ревизирана в посока по-високи темпове на нарастване през 2025 и най-вече през 2026, докато през 2027 г. очакваме по-нисък растеж. Това се дължи най-вече на различната динамика на приноса на нетния износ, отбелязват от БНБ в своята „Макроикономическа прогноза“, предаде economy.bg.

Растежът на реалния БВП се прогнозира да възлезе на 2.9% през 2025 г., след което да се забави слабо до 2.7% през 2026 и 2027. Частното потребление ще запази основния си принос за растежа на БВП, докато сравнително слабото външно търсене на български стоки и услуги и специфични за страната фактори, ограничаващи износа, се очаква да се отразят в предимно отрицателен принос на нетния износ.

Вследствие на предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 от БНБ прогнозират годишният растеж на депозитите да се ускори през втората половина на 2025 г., главно в резултат на предвижданото по-интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с цел последващо превалутиране в евро. Същевременно от банката очакват присъединяването на България към еврозоната да се отрази в засилване на трансмисията от паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) към монетарните условия в страната. Годишният растеж на кредита на неправителствения сектор се прогнозира да следва тенденция към забавяне, но да остане сравнително висок през периода 2025-2027.

Средногодишната инфлация е прогнозирано да се ускори до 3.6% през 2025 г., спрямо 2.6% през 2024 г., като най-съществен принос за ускорението се очаква да имат групите на храните и на услугите. Основните проинфлационни фактори за България през 2025 г. са свързани с вътрешни за страната процеси, като нарастването на разходите за труд и високия растеж на частното потребление, както и повишаването на административно определяните цени при някои стоки и услуги и на акцизните ставки на тютюневите изделия. През 2026 г. средногодишната инфлация се очаква да остане сходна с тази от предходната година и да се забави до 3.3% през 2027 г., като базисната инфлация през прогнозния хоризонт се очаква да остане висока и да продължи да е с най-голям принос за общата инфлация.

Прогнозата за средногодишната инфлация през 2025 г. е понижена поради очакваното по-слабо повишение на цените в групата на административно определяните цени и актуализираните допускания за по-ниска цена на суровия петрол. Същевременно средногодишната инфлация през 2026 г. и 2027 г. е ревизирана в посока по-висок темп на нарастване на потребителските цени, което се дължи главно на базисната инфлация.

Оценките показват, че постоянен шок в цената на петрола от 10% би имал ограничено въздействие върху икономическия растеж на България, но би предизвикал продължителен проинфлационен ефект, като инфлацията би била по-висока с между 0.09 и 0.14 процентни пункта за периода от 2025 г. до 2027 г.