Мая Иванова. Снимка: Уикипедия
Всеки голям, красив морски град има и "черна точка", като Варна не прави изключение. Преди 681 години - във втората половина на юли през 1344 г. Венецианският сенат излиза с решение, в което се документират кражби на стока на венецианските търговци във Варна.
Това става причина за Венецианската грамота, което е писмен документ от българския цар Иван Александър, издаден през 1346 – 1347 г. под формата на дарствена грамота и регламентиращ правата и привилегиите на венецианските търговци в България.
Документът представлява опит да се подобрят обтегнатите отношения между България и Венецианската република и да се регламентира търговската дейност на венецианските поданици в България. Документът не е съхранен в оригинал, но са запазени четири негови преписа в превод на италиански език заедно с писмо на Иван Алексаднър от 1352 г.
В него пише: Моето царство дава тази повеля на моите приятели и братя франките венецианци и се заклева моето царство в Бога Отца и в Дева Мария, и в светия истински Кръст, и в света Петка Търновска, и в моята душа, че всички венециански търговци могат да отиват и идват със своите кораби и стоки по цялото наше царство здрави и безпечни.
Те трябва да плащат за търговия 3 на сто. Не може да понася наказание нито синът за бащата, нито бащата за сина. Ако за нещастие се случи да погине някакъв кораб, да се спаси имането и лицата. Също за тегло от сто перпери да платят 4 гроша. За половин кантар 3 гроша. За тегло на стока на кантар 1 аспра и четвърт. За мачтово дърво на голям кораб два перпера, на малък един перпер. Ако стоките не се продадат, да вървят, гдето им се нрави по суша или по море, и да не плащат нищо. Също така не може да се запечатва или да се тури възбрана в къщата на никой венецианец, ако не се отиде първом на съд.
Също ако умре някой венецианец, ако не е бил първом на съд, никой да не може да се разпорежда с неговите блага, освен самите венецианци. Също така да могат да построят църква и ложа, гдето им се нрави в земите, без никой да им се противопоставя по тази повеля. Който би дръзнал да се противопостави, да бъде предател спрямо моето царство.
Перпера (грц. ὑπέρπυρον) е златна монета във Византия (XI-XIV век) и средновековна България през XIII-XIV век Българите я наричали още „златица“. Това название се е използвало и в Сърбия през ХV век. Въведена е от Алексий I Комнин (1081 – 1118 г.) през 1092 г. като златна монета с най-висока стойност.
Първа българска златна монета, сечена по времето на Иван Асен II (1218 – 1241), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. е намерен само един екземпляр от нея.
Терминът перпера се използва по време на Второто българско царство за означаване на сметководна парична единица. От тази дума идва и съвременната дума пара.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
Инфлацията в Северна Македония през април е 5,7 процента на годишна база
Дата: 07/05, 22:35
Комитова: Откраднаха 255 милиона евро за фиктивни свлачища
Дата: 07/05, 22:20
Военните обезвредиха две ръчни гранати в село Петрелик
Дата: 07/05, 22:14
"Файненшъл таймс": ЕС се готви за преговори с Владимир Путин
Дата: 07/05, 22:06