Проф. Стоянович: Няма как да ни се размине летвата да не ни прасне

21/09/2025, 17:30

Кадър бТВ

Историк каза неща, върху които всички трябва да се замислят.

Мисля, че е важно нацията и една държава да знае приблизително, не само къде отива, а защо отива там. Защото, не на документи, ние се придвижваме убедено в европейска посока, към цивилизацията, а искаме да сме унизително разкрачени между Алпите и Урал, съветва историкът проф. Петър Стоянович, бивш министър на културата, в интервю пред БНР.

В предаването "Неделя 150" той коментира утрешния Ден на независимостта на България – провъзгласяването на независимостта на 22 септември, по нов стил 5 октомври, 1908 г.

"Каквото и да кажем ще стигнем до клише. Независимостта на България, макар да е фактическото начало на истински освободена България, този празник продължава да бъде "още един почивен ден" . За много българи е да опекат агне, да отидат на лозето и да затворят някой буркан", направи намек проф. Стоянович за манталитета и отношението на много българи към историческата дата, пише факти.бг.

"Рано или късно трябва да сме наясно, че няма как да ни се размине летвата да не ни прасне, ако главата ни не е на правилното място. Няма как да сме с Горбачов и Брежнев, да излъжем по-големя брат, независимо дали е руснак, американец или китаец. На световно ниво би трябвало да знаеш да го правиш избора с убеденост. Съмнявам се в бързината на този процес, но той ще ни остави без алтернатива. Трябва да вземем категорично решение", каза бившият министър на културата.

Той призна, че с известно изумление приема твърденията, че обявяването на независимостта води до национални катастрофи:

"Макар че не съм против историческата общност да може по някакъв начин да лансира свои тези, но не виждам пряка връзка. Аз виждам по-голяма връзка между самочувствието, с което българите излизат от Съединението, което им дава грешната представа, че тази работа става лесно и безкръвно. Смятам, че българската политическа класа, дипломацията и двореца с Независимостта показаха ниво на зрялост пред целия свят."

Според проф. Стоянович терминът "национална катастрофа" левичарски, ползван от 2 парти - БЗНС и после от комунистическия режим.

"В тези 20 години, между Съединението и Независимостта, почти едно поколение в България извървява своя изключително ясен, целенасочен път на модернизация – европеизацията като процес. Това е реалното присъединяване на България към цивилизования свят, модерна Европа. В този процес българските правителства – първи Стамболов, използва няколко път заплахата за обявяване на независимост, ако не бъдат изпълнени редица изисквания по отношение на българските национални интереси в Македония. Тази карта е играна от една малка България към големи сили, начело с Османската империя, успешно. Това се случва през 1908 г. като част от Босненската криза", обясни проф. Стоянович.