На 22 октомври рожден ден има Катрин Деньов

22/10/2025, 03:00

кадър: БНТ

Катрин Деньов (на френски: Catherine Deneuve, [katʁin dəˈnœv]) е френска актриса.

Смятана за един от най-видните символи не само на френското кино, но и на френските култура и маниери, Деньов придобива международна популярност през 60-те години на XX век с филмите „Шербурските чадъри“ и „Госпожиците от Рошфор“ на Жак Деми, и „Дневна красавица“ на Луис Бунюел.

Двукратна носителка на националната филмова награда на Франция „Сезар“ – за ролите си в „Последното метро“ на режисьора Франсоа Трюфо през 1981 г., и в „Индокитай“ на Режис Варние през 1993 г., за която е номинирана и за Оскар в категорията „най-добра актриса“.

Биография

Катрин Дорлеак, както е истинското ѝ име, е родена на 22 октомври 1943 г. в Париж в семейството на актьорите Морис Дорлеак и Рене Симоно (родена Жана Рене Деньов). Дебютира едва на 13-годишна възраст във филма „Ученички“. По време на работата си в киното тя приема моминската фамилия на майка си за своя – Деньов (Deneuve), и я използва с цел да се разграничи от по-възрастната си сестра, Франсоаз Дорлеак, по-известната в онзи момент, която гради кариера с бащиното си име.

Кариера

Филмът, който носи популярност на Катрин Деньов, е мюзикълът на Жак Деми от 1964 г. „Шербурските чадъри“, който я извежда до нови водещи роли, във филма на Роман Полански – „Отблъскване“, както и в класиката на Луис Бунюел „Дневна красавица“.

През 70-те години, паралелно с френското и американското, започва да се снима и в италианското кино, работейки с режисьори от ранга на Марко Ферери, Мауро Болонини и Марио Моничели и партнирайки си със звезди като Марчело Мастрояни и Джанкарло Джанини.

През 1981 г. се снима и в първия си филм с режисьора Андре Тешине, когото и до днес тя посочва като неин фаворит за снимки. Сътрудничеството между двамата продължава през годините, като до момента Катрин Денов изпълнява главната роля в 8 филма на Тешине.

През последните две десетилетия Деньов продължава да получава главни роли в значителни продукции и да създава продължителни сътрудничества с режисьори като Еманюел Берко, Франсоа Озон, Леа Доменак и др. Сред най-забележителните филми с нейно участие от този период са „Трофейна съпруга“ на Озон, „Съвсем нов завет“ на Жако Ван Дормаел, „Акушерката“ на Мартен Прово, „Жената на президента“ на Доменак.